Изследване на Базелския университет показва, че редовното къпане със студена вода може да подобри субективното усещане за физическо и психическо здраве и да ограничи въглеродните емисии
Редовното вземане на студени душове може да има ползи както за здравето, така и за околната среда. Това показва изследване на психолога д-р Лена Глазер от Базелския университет, цитирано от електронното издание "Юрикалърт".
В докторската си дисертация във Факултета по психология на университета Глазер проучва дали хората са по-склонни да възприемат екологосъобразни навици, когато те носят и лични ползи, не изискват сериозни промени в ежедневието и могат лесно да бъдат приложени.
"Това важи с особена сила, когато усещат, че трябва да се лишат от нещо или да похарчат повече пари", казва психологът, която в практиката си често се сблъсква с нежеланието на хората да променят поведението си.
Според нея дискусиите за личния принос към опазването на климата обикновено се съсредоточават върху транспорта, храненето и рециклирането. Опитите за въвеждане на по-радикални мерки в тези области обаче често срещат съпротива, тъй като могат да бъдат възприети като ограничаване на личния избор.
"Нуждаем се от подход с повече емпатия, ако искаме хората да променят навиците си", смята Глазер. Тя обръща внимание, че температурата на водата и времето, прекарано под душа, рядко присъстват в дебатите за климата, въпреки че промяната на тези навици може да има съществен екологичен ефект.
"Вземането на студен душ не е особено приятно, но е малка промяна. В края на краищата, ние така или иначе се къпем", отбелязва изследователката. По думите ѝ това е сравнително лесна стъпка, която може да доведе и до намаляване на разходите.
В проучването са участвали 719 души на възраст между 18 и 65 години. В продължение на 12 седмици те е трябвало да се къпят с възможно най-студената вода, която домашните им условия позволяват. Участниците са били в добро здравословно състояние и преди началото на изследването не са имали навик да вземат студени душове.
Значителна част от тях са се отказали през първите две седмици, но впоследствие броят на отпадналите е намалял. "Това подсказва, че хората постепенно свикват", заключава Глазер.
С напредването на изследването участниците, които са продължили да спазват режима, съобщават за подобрение в субективното си усещане за физическо и психическо състояние. Според резултатите те са отсъствали от работа поради заболяване средно с 31% по-малко в сравнение с хората от контролната група.
Участниците посочват, че след студен душ се чувстват по-будни и освежени. Някои от тях изпитват и удовлетворение от преодоляването на дискомфорта и излизането извън зоната си на комфорт. "Подобни преживявания могат да бъдат силно мотивиращи", казва Глазер.
Освен потенциалните ползи за здравето студените душове могат да намалят потреблението на вода и енергия. Причината е, че хората са склонни да прекарват по-малко време под душа, а по-ниската температура изисква по-малко енергия за подгряване на водата.
При къпане с 45 литра вода понижаването на температурата от 40 на 15 градуса спестява 1,3 киловатчаса енергия. В рамките на 12-седмичното изследване участниците са намалили въглеродните си емисии средно с 15 килограма на човек - количество, приблизително равностойно на емисиите от изминаването на 100 километра с автомобил.
"Когато хората виждат лична полза от промяната в поведението си и не усещат, че се лишават от нещо или изпускат нещо, те са много по-мотивирани да се придържат към новия навик", обяснява Глазер.
Изследователката обаче посочва и ограниченията на проучването. Не е установено дали участниците са продължили да вземат студени душове след края му. Не е ясно и дали промяната в този навик е била съпътствана от други екологосъобразни действия, или дали участниците не са компенсирали дискомфорта по други начини, които биха намалили постигнатите ползи за природата.
Глазер подчертава, че не е необходимо хората да преминават изцяло към студена вода, за да постигнат положителен ефект. Дори умереното понижаване на температурата може да има значение, а промяната може да бъде постепенна.
"Ако се насилваме да се откажем от всяко удобство и удоволствие, това в крайна сметка ще се отрази негативно на благополучието и психическото ни здраве. А и боледуването с нищо не помага на околната среда", посочва тя.
По думите ѝ хората могат постепенно да изпробват по-ниски температури, като се съобразяват със собственото си състояние. "Водата не е задължително да бъде еднакво студена всеки ден. Не всеки ден се чувстваме еднакво смели и това е напълно в реда на нещата", казва Глазер.
Тя съветва желаещите да опитат студени душове да избират температура, която е поносима за тях в конкретния ден, и да обръщат внимание на реакциите на организма си. "Важно е да слушате тялото си и да обръщате внимание на това как се чувствате. Но понякога си струва и да предизвикате себе си".
