Хипотезата на физика Виталий Ванчурин предполага, че пространството, времето и гравитацията възникват от взаимодействието между фундаментални структури, които се развиват и самообучават подобно на изкуствените невронни мрежи
Вселената може да функционира като самообучаваща се невронна мрежа, а познатите ни физични закони да са резултат от процеса на нейното обучение. Това е основната идея на хипотезата, предложена през 2020 г. от Виталий Ванчурин - професор по физика в Университета на Минесота и изпълнителен директор на Artificial Neural Computing.
Ванчурин подчертава, че теорията все още е в процес на изграждане и трябва да бъде съгласувана с вече натрупаните експериментални резултати, преди да може да претендира, че обяснява нови явления.
"Както всяка теория в процес на изграждане, тя не може веднага да доведе само до нови предсказания. Айнщайн не би могъл да започне да изгражда теория за изкривеното пространство, без да покаже къде се намира Нютоновата гравитация в нея. Във физиката всички натрупани експерименти трябва да бъдат съгласувани, преди да се твърди, че дадена теория описва нещо ново", каза Ванчурин.
Хипотезата не предполага съществуването на гигантски мозък във Вселената. Вместо това тя разглежда възможността фундаменталната ѝ структура да наподобява изкуствена невронна мрежа, в която отделните възли взаимодействат помежду си чрез връзки, подобни на неврони и синапси.
В традиционните физични модели основните съставни елементи на действителността са частици, полета, пространство и време. Ванчурин предлага различна гледна точка - пространството, времето, частиците, квантовите явления и гравитацията може да възникват от взаимодействията между по-фундаментални структури.
В своята статия "Самообучаващата се Вселена" физикът прави аналогия с начина, по който функционират изкуствените невронни мрежи. При тях връзките между отделните неврони се променят в процеса на обучение. Според неговата хипотеза подобен механизъм може да действа и на космическо равнище, като фундаменталните връзки във Вселената непрекъснато се изменят и приспособяват.
Така физичните закони, които наблюдаваме, биха могли да не са предварително зададени правила, а резултат от развитието на самата мрежова структура.
Една от най-съществените части на теорията е предположението, че пространството и времето не са фундаментални характеристики на действителността. Подобно на възникването на съзнанието в резултат от взаимодействието на множество неврони, пространството-време може да се появява като свойство на по-дълбока мрежова организация.
Според модела на Ванчурин определени състояния на тази структура могат да възпроизведат познатото пространство-време, както и уравнения от общата теория на относителността.
Хипотезата се опитва да намери обща основа за две от основните направления във физиката - квантовата механика и гравитацията, описвана от общата теория на относителността. Според учения те могат да представляват различни проявления на една и съща самообучаваща се система.
Идеята на Ванчурин не се ограничава единствено до космологията. В по-новите си изследвания той разглежда и биологичната еволюция като процес, който може да бъде сравнен с обучението на изкуствените невронни мрежи.
Според този подход живите организми, генетичните системи и екосистемите могат да се разглеждат като структури, които натрупват информация за заобикалящата ги среда и се приспособяват към промените в нея.
Макар тези изследвания да не доказват пряко, че Вселената представлява невронна мрежа, те развиват идеята, че процесите на обучение и адаптация може да са общ механизъм, присъстващ на различни равнища в природата.
