Откритието може значително да ускори създаването на нови сортове
Учени най-после установиха как авокадовите дървета успяват да редуват мъжката и женската фаза на цветовете си и така да избегнат самоопрашването. Откритието може значително да ускори създаването на нови сортове от това растение.
Камион с авокадо и манго по документи, с над 7 кг наркотици
Авокадовите дървета имат необичайна стратегия за размножаване. Макар всеки цвят да притежава едновременно мъжки и женски репродуктивни органи, растението не позволява те да функционират едновременно. Вместо това цветовете преминават от женска към мъжка фаза в зависимост от времето на деня.
Този феномен е известен като времева дихогамия и е познат на ботаниците от повече от век. Досега обаче учените не знаеха точно какъв е генетичният механизъм зад него.
Ново изследване на екип от учени от Калифорнийския университет в Бъркли и Калифорнийския университет в Ривърсайд дава отговор.
Как авокадото „сменя пола си“?
Изследователите проследили хиляди цветове на авокадови дървета, като наблюдавали кога те се отварят и затварят и кога преминават през женската или мъжката си фаза. Едновременно с това учените анализирали геномите на стотици растения.
Така те установили ключовата роля на един ген, наречен SDMYB. Неговата активност се променя като своеобразен биологичен часовник и определя дали дървото ще следва т.нар. А- или В-тип на цъфтеж.
При А-типа цветовете функционират като женски сутрин, когато приемат прашец, а следобед преминават в мъжка фаза и го отделят. При В-типа е обратното - цветовете са женски следобед и мъжки сутрин.
Това разминаване позволява на различните дървета да се опрашват едно друго, вместо да разчитат на собствен прашец.
Защо откритието е толкова важно?
Досега селекционерите на авокадо са имали сериозен проблем. За да разберат дали едно младо дърво е А- или В-тип, те е трябвало да изчакат то да започне да цъфти. А това може да отнеме 10–15 години.
Новите генетични маркери могат да покажат типа на растението още в началото. Така вече няма да се налага да се засаждат стотици растения и да чакат години, за да разберат кои от тях са подходящи. „Това прави селекцията много по-ефективна“, обясняват авторите на изследването.
Генетичният механизъм е много древен
Учените смятат, че вариантите на гена, свързан с този необичаен механизъм, са се появили преди повече от 42 милиона години.
Откритието може да има непосредствено практическо приложение. В Калифорния например производителите използват определен процент В-тип дървета като опрашители, за да подобрят плододаването на А-тип дърветата.
Особено ценен е сортът Hass, който е А-тип и е най-разпространеният в търговската мрежа.
Учените подчертават, че откритието не означава, че скоро ще можем да създаваме генетично променено авокадо с произволен вкус. За сметка на това новите генетични маркери могат да помогнат на селекционерите много по-бързо да избират растенията с желаните характеристики.
Изследването е публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
