Мозъкът не спира да се обновява: учени потвърдиха, че нови неврони могат да се образуват и при възрастните.
Дълго време се смяташе, че след определена възраст човешкият мозък почти спира да произвежда нови нервни клетки. Ново изследване дава силни доказателства за обратното – в мозъка на възрастни хора са открити активно делящи се клетки, от които могат да се образуват нови неврони. Откритието може да промени начина, по който разбираме стареенето на мозъка, паметта и дори заболявания като деменцията.
Човешкият мозък може да притежава много по-голяма способност за обновяване, отколкото науката доскоро предполагаше. Учени от Karolinska Institutet в Швеция откриха активно делящи се неврални прогениторни клетки в хипокампуса на възрастни хора – клетките, от които впоследствие могат да се развиват нови неврони.
Изследването е публикувано в авторитетното научно списание Science и дава нови доказателства в един от най-дългите спорове в невронауката – продължава ли човешкият мозък да създава нови нервни клетки и след детството.
Една стара представа за мозъка започва да се променя
В продължение на десетилетия преобладаваше представата, че човек се ражда с определен брой неврони и след достигането на зряла възраст те могат да бъдат губени, но почти не се създават нови.
През годините се натрупаха доказателства, че картината е по-сложна. При различни животни образуването на нови неврони в зряла възраст е добре установено, но при хората въпросът остана спорен. Една от основните причини беше, че учените не успяваха убедително да открият самите делящи се клетки-предшественици, които трябва да стоят в началото на процеса.
Новото изследване открива именно тях.
Как учените ги откриха
Екипът анализира тъкан от хипокампуса на хора на различна възраст – от новородени до 78-годишни. Хипокампусът е една от най-важните структури в мозъка, свързана с ученето, паметта и обработването на информация.
За да открият редките делящи се клетки, изследователите комбинират няколко съвременни метода. Те анализират активността на гените в отделни клетъчни ядра, използват маркера Ki67, който показва клетъчно делене, и прилагат алгоритми за машинно обучение, за да разграничат различните видове клетки.
Резултатът е важен: учените идентифицират делящи се неврални прогениторни клетки и в мозъка на възрастни хора. Те са локализирани в зъбчатата извивка – част от хипокампуса, която има ключова роля за паметта и способността на мозъка да обработва нова информация.
Мозъкът не „затваря фабриката“ след детството
Както може да се очаква, активността е най-висока при децата. След юношеството тя значително намалява, но не изчезва напълно. Прогениторни клетки са открити и в голяма част от изследваните проби от възрастни хора.
Това означава, че мозъкът не е напълно завършена и неподвижна структура, която след младостта единствено губи клетки. Поне в определени негови области се запазва потенциал за създаването на нови неврони.
Това не означава, че мозъкът може просто да замени всеки загинал неврон или сам да възстанови сериозни увреждания. Откритието е по-фино, но и изключително важно – биологичният механизъм за образуване на нови нервни клетки продължава да съществува и в зрелия човешки мозък.
Защо при едни хора процесът е по-силен, а при други – почти липсва?
Една от най-интересните находки е огромната разлика между отделните хора. В някои проби учените откриват повече прогениторни клетки, докато в други активността е минимална.
Част от тези различия могат да се обяснят с начина, по който мозъчната тъкан е била съхранявана и обработвана след смъртта. Но остава и много по-интересният въпрос – възможно ли е някои хора действително да запазват по-силна способност за образуване на нови неврони с напредването на възрастта?
Ако това се потвърди, следващият въпрос е неизбежен: защо?
Генетика, физическа активност, сън, хранене, стрес, социален живот, интелектуална активност или комбинация от множество фактори – науката тепърва трябва да установи какво определя индивидуалните различия.
Възможна връзка със стареенето и деменцията
Точно тук откритието става особено интересно за медицината. Учените вече могат да изследват дали хората, които запазват отлична памет и когнитивни способности в напреднала възраст, имат по-висока активност на тези клетки.
Особен интерес представляват т.нар. super-agers – хора на преклонна възраст, чиято памет остава необичайно добра. Сравняването на техните мозъци с тези на хора с деменция може да помогне да се разбере дали образуването на нови неврони има отношение към когнитивния упадък.
Това обаче все още е въпрос, а не доказан факт.
Изследването не означава, че е намерено лечение за болестта на Алцхаймер, Паркинсон или други невродегенеративни заболявания. То не доказва и че стимулирането на образуването на нови неврони автоматично би възстановило паметта.
Но показва, че в мозъка съществува механизъм, който потенциално би могъл да бъде изучаван и един ден използван от медицината.
Може ли един ден да „събудим“ собствената регенерация на мозъка?
Това е големият въпрос, който откритието поставя. Ако учените разберат какво активира тези клетки, какво ги потиска и защо при някои хора те са повече, може да се появят напълно нови подходи към лечението на заболявания, свързани със загуба или увреждане на неврони.
Самият научен екип посочва, че следващата задача е да се установи дали неврогенезата действително предпазва мозъка от заболявания или просто е знак за по-добро общо мозъчно здраве.
Именно затова откритието е начало, а не финал.
Мозъкът се оказва по-жив, отколкото сме предполагали
Вероятно най-важният извод от изследването е промяната в начина, по който гледаме на човешкия мозък. Стареенето не изглежда просто като еднопосочен процес на постепенно губене на неврони и способности.
Мозъкът запазва известен потенциал за обновяване и в зряла възраст. Колко голям е той, защо е различен при отделните хора и можем ли някога безопасно да го стимулираме – това са въпроси, на които науката тепърва ще търси отговор.
Но едно вече изглежда значително по-сигурно: човешкият мозък не спира напълно да се променя и обновява, когато приключи младостта. Дори в напреднала възраст в него могат да бъдат открити клетките, от които започва създаването на нови неврони.
Изследването „Identification of proliferating neural progenitors in the adult human hippocampus“ е публикувано в списание Science през юли 2025 г. от екип с водещи автори Ionut Dumitru и Marta Paterlini от Karolinska Institutet.
