АП/БТА

Това е пробив в репродуктивната биология — методът дава шанс за разработване на нови подходи при лечение на безплодие

Американски изследователи постигнаха забележителен пробив в областта на репродуктивната наука, като успешно създадоха ранни човешки ембриони от кожни клетки на възрастни хора.

Чрез комбиниране на усъвършенствани методи за манипулиране на ДНК с техники за оплождане, екипът на Университета по здравеопазване и наука в Орегон (OHSU) успя да създаде ембриони без използването на традиционни яйцеклетки — постижение, което открива потенциално нови възможности за лечение на безплодие.

Този пробив може да даде надежда на хора и двойки, засегнати от възрастово безплодие, генетични заболявания или на еднополови двойки, които искат да имат биологично свързани деца. Макар изследването все още да е в експериментална фаза и под строг етичен контрол, то подчертава трансформиращия потенциал на клетъчното препрограмиране и стволовите технологии в бъдещето на човешката репродукция.

Кожни клетки, превърнати в яйцеклетки

Досега процесът на размножаване следваше ясен модел: сперматозоидът опложда яйцеклетка и се образува ембрион, който се развива в бебе. Но екипът на OHSU поставя под въпрос тази основна биологична схема.

Изследователите извлекли ядрото от човешка кожна клетка — то съдържа пълния набор от ДНК на индивида — и го вмъкнали в донорска яйцеклетка, от която предварително било премахнато собственото ѝ генетично съдържание. Резултатът бил яйцеклетка, носеща пълен набор хромозоми, способна да стартира процеса на развитие на живот.

Методът наподобява процедурата по клониране, използвана за създаването на овцата Доли през 1996 г., и представлява значителна стъпка напред в човешката ембриология. За разлика от естествената яйцеклетка, която съдържа само половината генетичен материал, тези реконструирани клетки трябва да преминат през процес, наречен „митомейоза“ — комбинация между митоза и мейоза — за да се премахнат излишните хромозоми.

Все пак процесът остава неточен: хромозомите се елиминират на случаен принцип, което понякога води до дублиране или загуба на генетичен материал — проблем, който изследователите се надяват да преодолеят в бъдещите си експерименти.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев