Член 5 е задействан само веднъж в историята на НАТО — след терористичните нападения срещу САЩ на 11 септември 2001 г.
Атаките срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона на Черно море засилват опасенията за сигурността на страната.
При какви условия България може да поиска помощ от НАТО и каква е разликата между член 4 и член 5 от Северноатлантическия договор?
Припомняме, че на 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани в Черно море.
Единият плавателен съд потъна, а другият беше повреден. Инцидентите отново поставиха въпроса за рисковете от разрастване на войната в Украйна и за готовността на България да реагира при евентуална ескалация.
Тази нощ корабът „Челси 3“, плаващ под малтийски флаг, беше поразен на около 15 морски мили от брега срещу град Бяла.
По първоначална информация са пострадали 12 души. Малко по-късно премиерът Румен Радев съобщи за втора атака срещу плавателен съд на около 17 морски мили източно от Крапец. Корабът е потънал, а един от членовете на екипажа е бил спасен.
Поредицата от инциденти поставя въпроса при какви обстоятелства България може да поиска консултации със съюзниците си и дали атаките могат да доведат до задействане на механизма за колективна отбрана на НАТО.
Какво предвижда член 4 от договора на НАТО?
Член 4 от Северноатлантическия договор позволява на всяка държава членка да поиска консултации със съюзниците си, когато прецени, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени. При подобна ситуация може да бъде свикан Северноатлантическият съвет, който да обсъди възникналата заплаха и възможните съвместни действия. Консултациите могат да доведат до засилване на военното присъствие в региона, подобряване на отбранителните способности или предприемане на допълнителни мерки за сигурност.
Задействането на член 4 не означава автоматично начало на военни действия. Основната му цел е държавите членки да обсъдят ситуацията и да координират реакцията си.
Какво представлява член 5?
Член 5 е основният механизъм за колективна отбрана на НАТО. Той предвижда, че въоръжено нападение срещу една или повече държави членки в Европа или Северна Америка се разглежда като нападение срещу всички. В такъв случай съюзниците се задължават да окажат помощ на нападнатата държава, като предприемат действията, които смятат за необходими за възстановяване и поддържане на сигурността.
Това може да включва използването на въоръжена сила, но не означава автоматично изпращане на войски или обявяване на война. Всяка държава членка определя характера на своя принос според конкретните обстоятелства.
Член 5 е задействан само веднъж в историята на НАТО — след терористичните нападения срещу САЩ на 11 септември 2001 г.
Дали атаките срещу корабите в Черно море могат да доведат до задействане на член 5 - това зависи от конкретните обстоятелства, характера на нападенията и оценката на съюзниците.
Не всяка атака срещу плавателен съд автоматично представлява въоръжено нападение срещу държава членка на НАТО. От значение са местоположението на инцидента, мащабът на нападението, установената отговорност и обстоятелствата около засегнатия кораб.
Особено важно е разграничението между териториалните води и изключителната икономическа зона.
Изключителната икономическа зона не е част от държавната територия по същия начин като териториалното море. В нея крайбрежната държава има определени суверенни права и юрисдикция, но правният ѝ статут е различен.
Фактът, че кораб е атакуван в българската изключителна икономическа зона, сам по себе си не означава автоматично, че е налице основание за задействане на член 5. При оценката на подобен инцидент значение имат и произходът на използваните дронове, доказателствата за отговорността за нападението и евентуалните последици за сигурността на България.
При ескалация страната ни може да поиска консултации по член 4, ако прецени, че сигурността ѝ е застрашена. Дали впоследствие би могъл да бъде приложен член 5, зависи от конкретните факти и преценката на съюзниците.
Припомняме, че на 10 септември 2025 г. Полша съобщи за навлизане на дронове във въздушното ѝ пространство по време на руска атака срещу Украйна. Полските въоръжени сили, подпомагани от съюзници от НАТО, свалиха безпилотни апарати, които представляваха непосредствена заплаха.
Тогава полският премиер Доналд Туск определи случилото се като сериозна провокация от страна на Русия и поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Москва отхвърли обвиненията за отговорност за инцидента, а руската страна определи твърденията за навлизане на руски дронове като неоснователни.
НАТО проведе консултации по искане на Полша и изрази солидарност с Варшава. До задействане на член 5 не се стигна. Случаят показа, че дори при навлизане на безпилотни апарати във въздушното пространство на държава членка реакцията на Алианса зависи от оценката на конкретните обстоятелства и решенията на съюзниците.
Атаките срещу търговски кораби в Черно море поставят въпроса за готовността на България да защити морската си сигурност и критичната инфраструктура.
Те показват и колко пряко последиците от войната в Украйна могат да засегнат държавите в региона. За страната ни са от значение както наблюдението на морската обстановка, така и координацията със съюзниците от НАТО.
Възможността за задействане на член 5 не зависи единствено от мястото на инцидента. Решаващи са характерът на нападението, установените факти и преценката дали са изпълнени условията за прилагане на колективната отбрана.
Атаките в Черно море не задействат автоматично член 5, но могат да поставят въпроса за допълнителни консултации и мерки за сигурност в рамките на НАТО. При евентуална ескалация реакцията на Алианса ще зависи от развитието на ситуацията и оценката на заплахата за България и останалите държави членки.
