България е на второ място сред разглежданите европейски образователни системи по дял на жените на директорски позиции. В същото време 83% от училищните ръководители у нас съобщават за високи нива на професионален стрес
Близо осем от всеки десет училищни директори в България са жени. Страната ни се нарежда на второ място сред разглежданите европейски образователни системи по този показател, показва нов сравнителен анализ на Европейската комисия, изготвен въз основа на международното изследване TALIS 2024 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съобщава БГНЕС.
Според данните жените заемат 77,9% от директорските позиции в българските училища на прогимназиално ниво. Единствено Латвия отчита по-висок дял - 79,1%. След България се нареждат Италия със 74,5%, Естония със 72,4% и Румъния със 70,9%.
За сравнение, средно за Европейския съюз жените представляват 61% от училищните директори през 2024 г. спрямо 55,3% през 2018 г.
В България също се наблюдава увеличение - от 72,9% през 2018 г. до 77,9% шест години по-късно.
На европейско равнище жените съставляват 69,1% от учителите, което означава, че присъствието им сред училищните ръководители остава по-ниско от това в преподавателската професия. България обаче е сред държавите, в които делът на жените на директорски позиции надвишава този сред учителите.
Въпреки високото представителство на жените в училищното управление, професията остава свързана със значително напрежение и административна натовареност.
Според националната справка на ОИСР 83% от българските директори посочват, че изпитват стрес в работата си в значителна или много голяма степен. Средната стойност за държавите и образователните системи в сравнението е 61%.
Основният източник на напрежение е прекомерното количество административна работа, посочено от 78% от директорите у нас.
Други 74% определят поддържането на дисциплината в училище като сериозен източник на стрес, а 71% посочват отговорността за постиженията на учениците.
За сравнение, средно за ОИСР 68% от училищните директори определят административната натовареност като причина за професионално напрежение.
Европейският анализ откроява и друг проблем - застаряването на училищните ръководители. Близо 70% от директорите в ЕС са на възраст 50 или повече години, докато делът на тези под 40 години е под 5%.
Данните поставят въпроса за привличането на по-млади специалисти към управлението на образователните институции и осигуряването на приемственост в професията.
Въпреки високите нива на стрес 93% от българските директори заявяват, че като цяло са удовлетворени от работата си. Показателят е близък до средната стойност за ОИСР, която достига 94%.
Още по-съществена промяна се наблюдава при удовлетвореността от възнагражденията.
През 2024 г. 65% от директорите у нас посочват, че са доволни от заплатите си, докато средната стойност за ОИСР е 49%.
Между 2018 и 2024 г. делът на удовлетворените от възнагражденията български директори се е увеличил с 30 процентни пункта. За същия период средното увеличение за ОИСР е едва 6 процентни пункта.
Удовлетвореността от останалите условия на труд също се повишава и достига 66% в България.
Анализът разглежда и подготовката на училищните ръководители за управленските им задължения.
В България 38% от директорите посочват висока потребност от допълнително обучение, свързано с новите изследвания и теории за училищното лидерство. Други 36% имат нужда от подготовка за насърчаване на благополучието на персонала, а 35% - за управление на училището.
Същевременно 74% от българските директори съобщават, че през годината преди проучването са участвали в професионални обучения по собствена инициатива. Други 79% са преминали курсове за разработване на стратегии за използване на дигитални ресурси и инструменти в преподаването.
Висока е и оценката на българските учители за работата на техните директори.
Според изследването 96% от преподавателите у нас смятат, че директорът на училището им има ясна визия за неговото развитие. Средната стойност за ОИСР е 87%.
Други 92% посочват, че училищният ръководител насърчава участието на персонала при вземането на важни решения, при средно 78% за ОИСР.
Положителна оценка за професионалните отношения между директора и училищния персонал дават 95% от българските учители, а 97% оценяват добре отношенията на ръководството с родителите и настойниците.
Данните от TALIS 2024 показват, че България се отличава с високо женско представителство в училищното управление и значителна професионална удовлетвореност, но същевременно е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани със стреса, административната натовареност и необходимостта от допълнителна управленска подготовка.
