600 милиона евро и един неудобен човек: Защо Ивелин Михайлов се оказа в центъра на битката за Ветрино?

Проект за 600 милиона евро, политически зависимости, обвинения в натиск и заплахи, международни корпоративни интереси и сблъсък за бъдещето на един български регион. Какво стои зад инвестиционните намерения на CWP и защо спорът около ветропарка във Ветрино прерасна в политическа битка с международни измерения?

Това се казва в позиция на Ивелин Михайлов от “Величие”.

Зад лозунгите за чиста енергия, енергийна независимост, зелени инвестиции и технологично бъдеще може да се крият интереси, които нямат много общо с благополучието на местните общности. Това е основният въпрос, който поставя казусът с инвестиционния проект на „Добротич уинд“ за изграждане на мащабен ветропарк в общините Ветрино и Вълчи дол.

Историята започва през 2022 г. с инвестиционно намерение за изграждането на ветроенергиен комплекс на стойност около 600 милиона евро. Впоследствие местната съпротива срещу проекта се превръща в продължителен конфликт, в който според представители на засегнатата страна се преплитат корпоративни интереси, политически зависимости, медийни кампании и институционален натиск.

В центъра на конфликта се оказват местните земеделци, предприемачи, общинското ръководство и Ивелин Михайлов – изпълнителен директор на културно-туристическия комплекс „Исторически парк“.

Но дали става дума единствено за спор около изграждането на възобновяеми енергийни източници, или за много по-голяма битка за икономическото и политическото бъдеще на региона?

Проектът за 600 милиона евро и първият сблъсък с местната общност

През 2022 г. компанията „Добротич уинд“ заявява инвестиционни намерения за изграждането на мащабен ветропарк на територията на общините Ветрино и Вълчи дол. Проектът е на стойност около 600 милиона евро, а движението на документите е поверено на упълномощеното лице Биляна Петрова.

Според изложените от противниците на инвестицията твърдения още в началото е имало стремеж административните процедури да бъдат придвижени максимално бързо. Съпротивата на местните земеделци и предприемачи обаче поставя под въпрос реализацията на проекта.

В предоставения разказ се отправят сериозни обвинения към изпълнителния директор на компанията Катина Йорданова за заплахи и опити за сплашване на хора, които се противопоставят на инвестиционното намерение. Твърди се и за лична среща между нея и Ивелин Михайлов, на която присъствали две лица, свързвани с подземния свят.

Според версията на Михайлов му били предложени значителни икономически облаги, ако прекрати съпротивата си срещу проекта. Той отказал.

Паралелно с това започва и медийна кампания срещу „Исторически парк“. Критиките към дейността на комплекса и неговия собственик постепенно се превръщат в част от по-широкия публичен конфликт.

Кой стои зад „Добротич уинд“?

Една от основните линии в казуса води към международната компания CWP, свързвана с инвестициите във възобновяема енергия на Балканите.

В предоставената информация като ключова фигура в проекта е посочен Димитър Енчев, ръководител на CWP. Авторите на тази версия поставят акцент и върху отношенията му с бизнесмена Иво Прокопиев.

Именно тук спорът за един ветропарк придобива политическо измерение. Според противниците на проекта около инвестицията се формира мрежа от корпоративни, политически и медийни интереси, които имат възможност да оказват влияние върху решенията на местната и централната власт.

Тези зависимости обаче трябва да бъдат доказани с конкретни документи, финансови връзки и свидетелства, а не само чрез политически твърдения.

Срещата при Бойко Борисов и сръбската връзка

През пролетта на 2023 г. конфликтът придобива ново измерение.

Според разказа на участниците в събитията тогавашният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов извиква на среща кмета на Ветрино д-р Димитър Димитров и Ивелин Михайлов.

На срещата Борисов настоявал проектът да бъде реализиран, като аргументът бил, че сръбският премиер Ана Бърнабич лично е отправила подобна молба към него.

И двамата обаче отказали да подкрепят изграждането на ветропарка.

Твърдението за подобна намеса поставя важни въпроси: Защо сръбски политически представител би търсил съдействие за инвестиционен проект в България? Какви са отношенията между CWP, сръбските политически среди и българските управляващи? Имало ли е официална комуникация между двете държави по този въпрос?

Това са въпроси, които заслужават отговор от всички участници.

Ветрино – местната власт като бойно поле

След отказа на местното ръководство да подкрепи проекта напрежението ескалира.

Според противниците на ветропарка започват опити за оказване на натиск върху общинските съветници. Твърди се, че е била ангажирана фирма, която да проучи състава на Общинския съвет и да въздейства върху гласуването.

Местните жители организират протест, а напрежението около заседанието на Общинския съвет достига висока точка. В крайна сметка съветниците не подкрепят предложението и гласуват „въздържал се“.

Така Ветрино се превръща в символ на съпротивата срещу проект, който според местните хора може да промени из основи икономическия и социалния облик на района.

За тях въпросът не е просто колко мегавата електроенергия ще бъдат произведени, а какви ще бъдат последиците за земеделието, бизнеса, туризма, собствеността и качеството на живот.

Изборите през 2023 г. и политическата битка за общината

Конфликтът се пренася и в местните избори през 2023 г.

Според изложената версия около проекта се формира политическа и медийна кампания срещу досегашното управление на общината и икономическите структури, които се противопоставят на ветропарка.

В тази кампания се намесват и национални политически сили. Особено спорен е начинът, по който противниците на проекта са представяни в публичното пространство – включително чрез обвинения в проруски зависимости.

Въпреки напрежението и опитите за политическо противопоставяне изборите са спечелени от досегашното управление и новосъздадената партия „Величие“.

Това не прекратява конфликта. Напротив – той навлиза в нова фаза.

След изборите вниманието постепенно се измества от самия енергиен проект към Ивелин Михайлов и „Исторически парк“.

В публичното пространство се появяват множество критични публикации, видеоматериали и разследвания. Сред най-активните автори на видеосъдържание по темата са Симон Милков, Станислав Цанов и Любомир Жечев.

В 50-ото Народно събрание е създадена временна комисия, която разглежда дейността на „Исторически парк“ и Ивелин Михайлов. Според неговите политически съмишленици работата на комисията е била едностранчива и не е предоставила достатъчна възможност за защита на засегнатата страна.

В заключенията се появяват твърдения за предполагаеми финансови нарушения и връзки с Русия.

Особено противоречив е фактът, че комисията е инициирана от „Възраждане“ – политическа сила, за чиито отношения с руската партия „Единна Русия“ също се води публичен дебат.

Така в политическия живот се появява парадокс: партия, която е определяна като проруска от своите опоненти, участва в разследване на човек, обвиняван в проруски зависимости.

Изборите, 21-те гласа и влизането на „Величие“ в парламента

На изборите за 51-во Народно събрание партия „Величие“ първоначално остава извън парламента с резултат от 3,999%, при необходим праг от 4%.

Разликата е 21 гласа.

От партията оспорват резултата и сезират Конституционния съд. След проверка на изборните протоколи и повторно преброяване на гласове съдът установява нарушения, които променят разпределението на мандатите.

Следва безпрецедентно в съвременната политическа история на България частично касиране на изборния резултат, а „Величие“ влиза в парламента месеци след провеждането на вота.

Този епизод допълнително изостря отношенията между партията и останалите политически сили.

Междувременно срещу Ивелин Михайлов започват действия от страна на Комисията за противодействие на корупцията. Неговите съмишленици определят това като политическа репресия, докато институционалните действия следва да бъдат оценявани според конкретните основания и доказателства по съответните производства.

CWP, Сърбия и проектът „Чибук 1“

Международното измерение на историята води към Сърбия и проекта „Чибук 1“ – един от големите ветроенергийни проекти в страната.

Инвестицията, оценявана на около 228 милиона евро, започва през 2011 г. и е свързана с CWP.

През 2014 г. американското посолство в Белград проявява интерес към реализацията на проекта и публично подкрепя развитието му.

През септември 2015 г. избухва скандал около запис, свързван с Никола Петрович – тогавашен ръководител на държавната енергийна компания EMS и близък до сръбския президент Александър Вучич. В записа се обсъжда предполагаемо искане за подкуп от два милиона евро във връзка с присъединяването на проекта към електропреносната мрежа.

Случаят поставя сериозни въпроси за отношенията между енергийния бизнес и политическата власт в Сърбия.

По това време Ана Бърнабич е свързвана с CWP в Сърбия. През 2016 г. тя влиза в правителството като министър на държавната администрация и местното самоуправление, а през 2017 г. става министър-председател.

Тази последователност от събития е важна за разбирането на политическия контекст, но сама по себе си не доказва, че компанията е назначавала политически представители или е контролирала сръбското правителство.

Въпросът, който остава, е как се формират отношенията между големите енергийни инвеститори и политическите ръководства на държавите, в които те реализират проектите си.

България и Сърбия – общ модел на корпоративно влияние?

Според критиците на CWP случаят „Добротич уинд“ не може да бъде разглеждан изолирано от развитието на компанията в региона.

Те поставят въпроса за модела, по който големите енергийни инвеститори получават административна подкрепа, разрешителни, държавни стимули и гарантирани условия за реализация на проектите си.

Особено важна е темата за финансовия модел на възобновяемите енергийни източници – кой поема инвестиционния риск, как се формира цената на електроенергията, какви субсидии се предоставят и каква част от икономическите ползи остава в местните общности.

В случая с Ветрино противниците на проекта твърдят, че местната икономика е поставена под риск заради инвестиция, чиито ползи няма да бъдат разпределени справедливо между жителите и бизнеса в района.

Това е особено чувствителен въпрос за региони, в които земеделието, частната собственост и туристическите инвестиции са основни икономически фактори.

Един от най-сериозните проблеми в този казус е начинът, по който икономическите и политическите спорове се превръщат в обвинения за геополитическа принадлежност.

Ивелин Михайлов и неговите съмишленици твърдят, че са били представяни като проводници на руски интереси заради противопоставянето си на проекта.

Те оспорват тези обвинения и настояват, че защитават местната икономика и правото на общността сама да определя бъдещето си.

В същото време темата за руското влияние в енергетиката е реален политически и икономически въпрос за целия регион. Но тя не може да служи като заместител на доказателства за конкретни нарушения.

Ако има данни за руски финансови или енергийни зависимости, те трябва да бъдат представени публично. Ако има данни за корпоративен натиск, подкупи или злоупотреба с власт, те също трябва да бъдат разследвани.

Нито едната, нито другата страна може да бъде поставена извън закона чрез медийни квалификации.

Големият въпрос: кой печели от зеления преход?

Случаят „Добротич уинд“ поставя въпроси, които надхвърлят границите на една българска община.

Каква е ролята на международните инвестиционни компании при формирането на енергийната политика на балканските държави? Как се гарантира прозрачността на проектите? Как се защитават местните общности и частната собственост? Има ли политически натиск при издаването на разрешителни и как се разследват сигналите за корупция?

Не по-малко важен е въпросът за ролята на медиите. Когато една инвестиция е подкрепяна от големи икономически и политически структури, журналистиката трябва да бъде особено внимателна към начина, по който се представят както инвеститорите, така и техните противници.

Зеленият преход не може да бъде оправдание за непрозрачни сделки, заобикаляне на обществения интерес или ограничаване на правата на местните жители.

Ако има престъпления, те трябва да бъдат разследвани. Ако има политически зависимости, те трябва да бъдат осветени. Ако има икономически интереси, които поставят под риск цели райони, обществото има право да знае кой ги защитава и защо.

Историята на Ветрино показва колко лесно един инвестиционен проект може да се превърне в конфликт за власт, собственост и влияние.

Въпросът вече не е само дали в България трябва да има повече вятърна енергия. Въпросът е кой определя къде, при какви условия, в чия полза и на каква цена.

Защото енергийната независимост няма смисъл, ако за нейното постигане се пренебрегват независимостта на местните общности, правото на собственост и върховенството на закона.