Политическият анализатор заяви, че официалното писмо до Европейската комисия е само едно, и защити бюджетната политика на кабинета, като посочи намаляване на дефицита с 4 млрд. лева
Различните варианти, обсъждани от експерти, не трябва да се приемат за официални решения на правителството. Това заяви политическият анализатор и съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев проф. Александър Маринов пред БНТ по повод спора около кореспонденцията с Европейската комисия и възможното използване на средства от втория пенсионен стълб.
Маринов подчерта, че при подготовката на бюджетните мерки е нормално да бъдат разглеждани различни предложения, но официалната позиция на кабинета се определя от приетите решения.
"Всякакви идеи може да са били обсъждани. Съвсем нормално е, когато в една трудна ситуация се възлага на експертите да предлагат различни варианти, те да предлагат най-различни варианти“, коментира той.
По думите му официалната кореспонденция с Европейската комисия е публично достъпна, а писмото, което представлява позицията на българското правителство, е само едно.
"Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание. Това знам аз, това мога да кажа“, заяви Маринов.
Коментарът му идва на фона на спора около две версии на писмо с еднакъв номер и дата, за които беше поставен въпросът кой текст е изпратен до Брюксел на 2 ноември.
Според политическия анализатор общественото внимание умишлено се насочва към този казус, вместо към констатациите в три одитни доклада на Сметната палата. Той определи съдържанието им като изключително сериозно и заяви, че разкрития за злоупотреби с публични средства би трябвало да имат тежки последици.
Маринов коментира и състоянието на държавните финанси, като определи настоящата бюджетна политика като "бюджет на вразумяването“.
Според него през последните шест години държавата е била управлявана неразумно, като той посочи, че оценката му се основава на доклади на Сметната палата.
Маринов заяви, че правителството е успяло да намали планирания бюджетен дефицит от 9 млрд. на 5 млрд. лева за по-малко от година.
По думите му при встъпването на кабинета през май дефицитът е бил 9 млрд. лева. С мерките в бюджета за 2026 г. той е намален до 7 млрд. лева, а с предвиденото за 2027 г. – до 5 млрд. лева.
Политическият анализатор призна, че ограничаването на дефицита може да се случи и по-бързо, но предупреди, че това би имало неприемлива социална цена.
Според него основната задача пред управлението е постепенното ограничаване на разходите и пренасочването на публични средства към социални, индустриални и технологични приоритети.
По темата за инфлацията Маринов посочи, че държавата може да въздейства върху ценовите процеси чрез по-строга разходна политика и ограничаване на автоматичното увеличаване на определени високи възнаграждения. Той отбеляза също, че част от причините за поскъпването са свързани с външни фактори.
Политическият анализатор защити и обсъжданото облагане на свръхпечалбите на определени компании, като отхвърли твърденията, че подобна мярка представлява противопоставяне на по-заможните.
"Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение“, заяви той и посочи, че подобни механизми се прилагат и в други държави от Европейския съюз.
Според Маринов при определянето на подобно облагане трябва да се отчита дали реализираните печалби се инвестират отново в България, или се прехвърлят към централите на компаниите извън страната.
Запитан за възможността бюджетните мерки да предизвикат протести, той подчерта, че е важно да се разграничават конкретните социални причини за недоволството от политическите мотиви зад отделни действия.
В края на разговора Маринов коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Според него България трябва да отстоява участието си в Европейския съюз чрез по-благоразумна и сдържана политика, която поставя дипломатическите усилия пред силните политически послания.
Позицията на Маринов за писмото до Европейската комисия остава част от публичния спор около бюджетните решения, като твърденията му за съдържанието на официалната кореспонденция и състоянието на публичните финанси са представени като негова оценка.
