Новини
Търси

Нови правила за превозвачите: Лиценз ще се изисква и за бусове над 2,5 тона

Нови правила за превозвачите: Лиценз ще се изисква и за бусове над 2,5 тона

Промените предизвикаха спорове за бъдещето на малките транспортни фирми, а България е заплашена от сериозни финансови санкции заради забавеното въвеждане на европейските изисквания

Парламентарната комисия по транспорт и съобщения одобри на второ четене промени в Закона за автомобилните превози, които предвиждат разширяване на лицензионния режим и за по-малките товарни превозни средства. С новите текстове прагът за лицензиране се намалява от 3,5 на 2,5 тона както за международните, така и за вътрешните превози.

Законопроектът, внесен от Министерския съвет, цели да приведе българското законодателство в съответствие с европейските правила в автомобилния транспорт. Предвидени са нови изисквания за достъп до професията автомобилен превозвач, по-строг контрол върху транспортните предприятия, както и промени, свързани с работното време, почивките и командироването на шофьорите.

Приемането на измененията е свързано и с наказателни процедури, започнати от Европейската комисия срещу България заради забавеното въвеждане на европейското законодателство.

По една от процедурите, която засяга командироването на водачи, през октомври 2025 г. Европейската комисия е сезирала Съда на Европейския съюз. Брюксел настоява за налагане на еднократна санкция от 481 000 евро, както и на дневна глоба от 12 384 евро до изпълнение на задълженията.

Освен разширяването на лицензионния режим законопроектът предвижда засилен контрол върху финансовата стабилност на транспортните предприятия и мерки срещу т.нар. фирми „пощенски кутии“, които формално са регистрирани в една държава, но реално извършват дейност в друга.

Увеличава се и периодът, за който трябва да се съхраняват документите, свързани с времето за управление и почивките на водачите – от 28 на 56 дни.

Спор за малките превозвачи

Най-сериозни разногласия по време на заседанието предизвика предложението лицензионният режим да обхване и превозните средства с маса между 2,5 и 3,5 тона, когато извършват вътрешни превози.

Чило Попов от „Демократична България“ възрази срещу разширяването на изискванията, като посочи, че европейското законодателство предвижда подобен режим за международните транспортни услуги, но не задължава държавите да го прилагат и за вътрешните превози.

Според него предложените промени могат да засегнат сериозно малките транспортни фирми, които разполагат само с един или два буса, и да доведат до пренасочване на бизнеса към големите превозвачи.

Попов обърна внимание и на финансовата тежест, която новите правила ще наложат на малкия бизнес. По думите му само инвестицията в един тахограф възлиза на около 2500 евро.

Освен това получаването на лиценз е обвързано с редица допълнителни изисквания, сред които договор с медицинско лице, наличие на сервизна база, доказана гаражна площ и други условия. Според депутата те могат да се окажат непосилни за част от малките предприятия.

Подобна позиция изрази и Явор Панталеев от Националното сдружение на българските спедитори. Той постави под въпрос тезата, че превозвачите с по-малки товарни автомобили трябва автоматично да бъдат разглеждани като част от сивия сектор.

От Българската стопанска камара също настояват намаляването на прага за лицензиране да се прилага единствено за международните превози, без да обхваща вътрешния транспорт.

Превозвачите: Повече администрация, но и по-малко нелоялна конкуренция

Различна позиция представи изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България Димитър Димитров.

Той призна, че новите изисквания ще увеличат административната тежест за бизнеса, но подчерта, че могат да ограничат нелоялната конкуренция в транспортния сектор.

Според него част от превозвачите, които използват по-малки товарни автомобили, в момента работят в сивия сектор, тъй като дейността им не подлежи на достатъчно ефективен контрол.

Димитров настоя и за въвеждането на преходен период, който да даде възможност на транспортните предприятия да се приспособят към новите законови изисквания.

След одобрението на второ четене в парламентарната комисия законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван окончателно в пленарната зала на Народното събрание.

Водещи