Земеделският министър Пламен Абровски предлага нов механизъм в Общата селскостопанска политика, а страната ни настоява и за повече свобода при определянето на таваните на директните плащания
България настоява маслодайната роза да получи специална европейска подкрепа след 2027 г. Предложението е представено от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание в Брюксел, на което се обсъжда бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Българската позиция предвижда промяна в европейските правила и създаването на отделно специално плащане за маслодайната роза, което да бъде финансирано директно от бюджета на ЕС.
"Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция и трудът на поколения розопроизводители. Имаме отговорност да съхраним и подкрепим това уникално производство", заяви Абровски.
Идеята за по-специален статут на сектора не се поставя за първи път. Още през май Министерството на земеделието започна да обсъжда с производителите възможностите за ново финансово подпомагане, а през юни Абровски заяви, че розата и розовото масло заслужават целенасочена подкрепа в земеделската политика. България иска повече свобода при плащанията
Освен подкрепата за розопроизводителите, България настоява да продължи и преходната национална помощ. По този въпрос страната ни подкрепя обща позиция заедно с Румъния, Кипър, Унгария, Полша и Словакия.
"ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика на фона на икономическите и климатичните предизвикателства", посочи земеделският министър.
България подкрепя и доброволното прилагане на таваните на плащанията, като предлага всяка държава сама да определя праговете според структурата на земеделските си стопанства.
Сред предложенията е и възможността при прилагането на ограниченията да се приспадат разходите за заплати и осигуровки, като решението отново да се взема на национално ниво.
Искат повече средства за напояване
Абровски постави пред европейските си колеги и необходимостта бъдещата земеделска политика да осигури финансиране за мащабни проекти за напояване и хидромелиорации.
Според него са необходими и по-гъвкави механизми, чрез които земеделските производители да получават бърза подкрепа при неблагоприятни климатични събития.
Сред останалите акценти са подкрепата за иновациите и съветническите услуги в земеделието, както и необходимостта от ясни правила и преходен период за директните плащания след 2027 г.
