В протестно писмо се оспорват правните основания на размяната и се настоява за публикуване на документите и пълния списък на предадените предмети
Български учени и общественици поставиха под съмнение законността на споразумението между България и Гърция, по силата на което страната ни получи останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, срещу предаването на 53 културни ценности. Според авторите на протестно писмо размяната противоречи на международни договори и повдига въпроси за опазването на българското културно наследство, съобщава "24 часа“.
Писмото е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, ресорните министри, Светия синод и академичната общност.
На 3 октомври в Солун България получи останките, открити в базиликата "Св. Ахил“ на Преспанското езеро. Предполага се, че те са на цар Самуил, Гаврил-Радомир и други представители на царското семейство.
В замяна българската страна предаде 53 предмета от фонда на Националния исторически музей, сред които икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
Авторите на писмото твърдят, че решението противоречи на спогодбата "Моллов-Кафандарис“, която урежда имуществени въпроси между България и Гърция след Първата световна война. Те се позовават също на Парижкия мирен договор от 1947 г. и Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г.
Според учените предаването на подобни културни ценности изисква ясно установени правни основания и спазване на съответните процедури.
Особено внимание е отделено на мощехранителница на света Матрона Константинополска. Авторите посочват архивни документи, според които тя произхожда от църквата "Св. Климент“ в Охрид, а не от гръцките манастири, с които се свързва връщането на предметите.
В подкрепа на позицията си те цитират научни изследвания и исторически архиви, включително дневниците на проф. Богдан Филов. Според тях тези сведения поставят въпроси за начина, по който е установен произходът на част от предадените артефакти.
Учените настояват да бъде оповестен пълният списък на 53-те културни ценности, както и документите, въз основа на които е одобрена размяната. Те искат информация и за експертите, участвали в оценяването на предметите и определянето на тяхната принадлежност.
Поставя се и въпросът за статута на останките, върнати в България, включително дали те ще останат за постоянно на територията на страната.
Авторите на писмото настояват да бъдат публикувани резултатите от лабораторните изследвания на костния материал и да се извърши допълнително радиовъглеродно датиране, което да даде повече научна яснота за произхода и възрастта на останките.
В документа се изразяват и опасения, че размяната може да създаде предпоставки за бъдещи искания за връщане на други културни ценности и ръкописи, съхранявани в български институции.
Според подписалите протестното писмо историческото значение на връщането на предполагаемите останки на цар Самуил не отменя необходимостта от прозрачност и спазване на законовите процедури при разпореждането с националното културно наследство.
