Костите на цар Самуил разкриват тежки заболявания, ограничавали движенията му

Предварителните антропологични анализи на костните останки, приписвани на цар Самуил, сочат, че той е издъхнал на възраст между 60 и 70 години. Ръстът му е бил около 173 см, а множество заболявания са ограничавали движенията му през последните години от живота. По скелета са открити и следи от травма на предмишницата, причинила сериозно увреждане на лявата ръка.

Данните бяха представени от учени от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) и Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Те съобщиха резултатите на среща с журналисти, проведена в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в София.

„За нас е чест да бъдем домакини на това събитие“, заяви Юлия Соколова, главен секретар на Българската телеграфна агенция.

„Тук сме, за да изпълним своя дълг и да покажем предварителните резултати“, посочи проф. Людмил Вагалински. По думите му учените целят да запознаят обществото с извършената до момента работа, както и с предстоящите изследвания.

Директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов посочи, че връщането на костните останки в София е постигнато след продължителни усилия от страна на специалисти и научни институции. Проучванията, с които се занимава проф. Вагалински, продължават повече от 15 години. Преди 12 години той, доц. Виктория Русева и покойният член-кореспондент Йордан Йорданов са работили с останките в Солун.

В Солун специалистите са извършили изследването на костните останки в Музея на византийската култура, където те са се съхранявали, преди да бъдат пренесени в България. Проучването е продължило една седмица и е обхванало скелетни материали от четири гробни съоръжения, разположени в базиликата на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро.

Данните от антропологичния анализ на останките от саркофаг „Гама“, свързвани с цар Самуил, сочат, че починалият е бил на възраст между 60 и 70 години и е имал ръст около 173 см. Анализът на костите е показал дегенеративни изменения - спондилоза на гръбначния стълб, артрозни изменения на крайниците и възпалителни процеси около ставите. Тези състояния вероятно са причинявали значителни болки и са ограничавали движението на владетеля, смята доц. Русева. Историческите извори обаче го представят като човек, който е участвал във военните походи заедно със своята войска.

По скелета е установена травма на предмишницата, вследствие на която се е образувала т.нар. лъжлива става и е настъпило сериозно увреждане на лявата ръка.

Останките от останалите гробни съоръжения са дали информация за индивиди от различни възрастови групи. Сред тях, в саркофаг „Алфа“, е открит костен фрагмент от дете на приблизително 7-14 години. В саркофаг „Бета“ пък са установени непълни скелетни останки от четирима души - трима мъже и дете. При двама от мъжете възрастта е определена на около 50-60 години, докато третият е бил приблизително на 18–25 години.

Сред най-интересните находки са останките от саркофаг „Делта“, където са идентифицирани скелетни материали, свързвани с Гаврил Радомир. Те принадлежат на мъж, чиято възраст е определена на около 45-50 години, вероятно до 60 години. Реконструираният му ръст е около 170 см, а мускулатурата му е била относително силно развита.

Анализът на костите е показал загуба на зъби приживе, изменения по долната челюст и гръбначния стълб, както и травматични увреждания на подбедрицата и черепа. Установената травма на главата не е застрашавала живота му, като е засегнала основно меките тъкани и в ограничена степен външната костна пластинка. Зарасналите травми дават основание да се предположи, че на мъжа вероятно са били оказвани медицински грижи.

Останките от най-малко осем деца на възраст между три месеца и пет години са установени в същия саркофаг от докторантката Доника Йорданова. Поради фрагментарния и смесен характер на костите специалистите са определили минималния брой индивиди чрез сравнение на анатомичната принадлежност, размерите и степента на развитие на костите.

След пренасянето на останките в България учените предстои да разработят цялостна научноизследователска програма, в която ще се включат български и чуждестранни специалисти. Сред планираните изследвания са радиовъглеродното датиране, анализът на древна ДНК и стабилни изотопи, както и изработването на нова реконструкция на главата на цар Самуил.

Генетичните анализи ще бъдат използвани за установяване на пола на децата, погребани в саркофазите, както и на евентуалните роднински връзки между отделните индивиди. Учените ще проверят и дали най-малко осемте деца от саркофаг „Делта“ са имали една и съща майка или са били деца на различни жени. Предвижда се също да бъдат търсени възможни генетични връзки с древни популации от териториите на Армения и Централна Европа.

Информация за хранителния режим на погребаните и за евентуалното им придвижване приживе може да бъде получена чрез анализа на стабилните изотопи. Изследването ще покаже и дали те са били родени и са прекарали ранните си години в различна природна среда от тази, в която впоследствие са открити останките им.

Доц. Русева обясни, че при изследването на древна ДНК възникват затруднения заради силното увреждане на генетичния материал в старите костни останки. Поради тази причина не може да се гарантира, че от всички скелети ще бъдат извлечени пълни генетични профили. За по-задълбочен генетичен анализ ще бъдат избрани поне четири индивида.

По думите на учените костите, свързвани с цар Самуил, са били подлагани на консервационни обработки в миналото, което допълнително усложнява съвременните генетични изследвания. Вече са изпратени проби от малки костни фрагменти до лаборатории в Германия, включително в Майнц и Бон, откъдето се очаква те да бъдат върнати за последваща работа. След получаването на резултатите специалистите ще преценят какви допълнителни изследвания могат да бъдат извършени. Засега не се предвижда саркофагът да бъде отварян и костите да бъдат изваждани.

ДНК анализът не бива да се разглежда като самостоятелен метод за идентификация, подчертаха проф. Вагалински и доц. Попов. Според тях принадлежността на останките към цар Самуил е установена въз основа на съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни.

„Ние самите никога не сме се съмнявали, че това е цар Самуил“, посочи доц. Попов. Той посочи, че резултатите от предстоящите анализи трябва да бъдат оценявани заедно с останалите научни доказателства, като не се правят предварителни заключения.

Проф. Вагалински предупреди, че очакванията към ДНК изследванията нерядко са прекалено големи. Той обясни, че дори при подходящи проби не винаги може да се получи достатъчно надежден резултат, а в някои случаи се налага анализите да бъдат повторени с допълнителен материал. Ограничения има и при радиовъглеродното датиране, чиито резултати трябва да бъдат съпоставяни с останалите налични данни.

Учените посочиха, че предстоящите анализи ще изискват международно сътрудничество, тъй като за част от тях са необходими специализирани лаборатории и допълнително финансиране. При оптимистичен сценарий резултатите могат да бъдат публикувани след две до три години. Екипът обаче ще се стреми да съкрати този срок.

Според доц. Попов научната работа трябва да се провежда последователно и да се основава на достатъчно надеждни серии от проби, а не на единични резултати. Целта е да бъде извлечена максимално много информация както за цар Самуил, така и за останалите погребани в базиликата, без да се стига до прибързани заключения, предаде БТА.