Идеята за въвеждане на сканиращи устройства при хартиеното гласуване не само че не решава ключовите слабости на изборната система, но създава и допълнителни рискове за прозрачността и общественото доверие. Около тази позиция се обединиха проф. Ваня Нушева, специалист по изборни системи, и проф. Милена Стефанова, политолог и университетски преподавател, в ефира на предаването „Здравей, България“. Според проф. Нушева предложените скенери не засягат основни проблеми като контролирания вот и високия процент на недействителни бюлетини, а в същото време самите депутати, които лансират идеята, нямат достатъчна яснота за технологията, която искат да въведат.

Нушева подчерта, че подобна промяна изисква цялостна реорганизация на изборния процес – преработване на бюлетините, техническо адаптиране на машините, ясно разписани правила за сканирането и управление на електронната памет на устройствата. „Всички тези елементи към момента са неясни, а за подобна трансформация е необходимо време, с което в момента не разполагаме“, отбеляза тя. Проф. Милена Стефанова от своя страна посочи, че начинът, по който политиците се опитват да наложат нова технология, е прибързан и непрозрачен, което допълнително ерозира доверието в изборния процес.

По думите ѝ въвеждането на нов модел на гласуване в толкова кратки срокове е технологично неосъществимо и крие сериозни рискове. „Това не бива да се допуска, защото ще задълбочи съмненията в честността на вота“, категорична бе Стефанова.

Като по-адекватно решение в настоящата ситуация проф. Нушева предложи да се обърне внимание на човешкия фактор – по-добро обучение на членовете на секционните избирателни комисии, недопускане на неподготвени или компрометирани лица в тях и пълноценно използване на възможностите на вече наличните машини за гласуване. „Обществото е разделено между привърженици на хартиения и машинния вот, затова на този етап е разумно да се запазят и двата начина на гласуване“, отбеляза тя.

Експертите обърнаха внимание и на проблемите със избирателните списъци и данните от преброяването, като предупредиха, че несъответствия между различните бази данни могат да породят допълнителни съмнения и напрежение. „Ако базата данни съдържа грешки, това може да доведе до сериозен обществен скандал“, подчерта проф. Стефанова.