България има много какво да научи от модела на островитяните
Преди един месец Исландия разби България с 3:0 в Лигата на нациите, а тази вечер националите ще опитат да си отмъстят в Пловдив. В исторически план „лъвовете" имат категорично предимство срещу този съперник: четири победи, едно равенство и една загуба. Упадъкът на българския футбол през последните десетилетия обаче съвпадна със забележителния прогрес на исландците.
България излиза срещу Исландия за втора поредна победа след 4 години
През 2016 година те направиха истински фурор на европейското първенство и елиминираха Англия по пътя си към четвъртфиналите. Две години по-късно се класираха за първи път и на световни финали, а в груповата фаза измъкнаха точка от Аржентина на Лео Меси. Вярно е, че след тези успехи островитяните не се класираха за голям форум, но сега отново имат силно поколение.
22-годишният Ори Оскарсон вкара два гола във вратата на България в Рейкявик, а на клубно ниво защитава цветовете на испанския Реал Сосиедад. 23-годишният Хакон Харалдсон играе във френския Лил, който в момента е втори в Лига 1 и участва в основната фаза на Шампионската лига.
От „златното поколение" на Исландия не остана почти никой в националния отбор, но на хоризонта има нови таланти, които искат да напишат своята история за страната си. Как го правят исландците?
Отговорът не се крие в някаква тайна рецепта или изключителна природна даденост. Исландското футболно чудо е резултат от последователна работа, започнала преди повече от две десетилетия. Страната изгради модел, в който всяко дете има възможност да тренира при добри условия, да бъде обучавано от квалифициран специалист и да получи шанс да развие таланта си, независимо дали живее в столицата Рейкявик или в малко населено място.
1. Футболни терени дори в страната на леда и снега
Една от най-големите пречки пред развитието на футбола в Исландия винаги е бил климатът. Дългите зими, ниските температури и неблагоприятните атмосферни условия правят тренировките на открито изключително трудни през значителна част от годината. Вместо да приемат това като неизбежно ограничение, исландците решават да инвестират в инфраструктура.
След 2000 г. започва мащабна програма за изграждане на закрити футболни съоръжения, изкуствени терени, отопляеми игрища и малки площадки в близост до училищата.
Резултатът е впечатляващ. Според данни на Исландската футболна асоциация от 2018 г. страната разполага със 179 пълноразмерни футболни терена - закрити и открити, с естествена или изкуствена настилка. Освен това има 154 малки игрища с изкуствена трева.
Създадени са седем пълноразмерни закрити футболни терена, на които тренировките могат да продължат независимо от времето. Това променя изцяло начина, по който децата в Исландия се занимават с футбол. Спортът вече не е сезонно занимание, а целогодишна дейност. Младите играчи натрупват много повече тренировъчни часове и получават възможност да развиват техническите си умения още от ранна възраст.
2. Квалифицирани треньори още от най-ранна детска възраст
Ако инфраструктурата е основата на исландския модел, то треньорите са неговият най-важен двигател. В Исландия не се разчита единствено на ентусиазирани родители или доброволци, които да обучават най-малките футболисти. Системата поставя сериозни изисквания към подготовката на специалистите.
Още на възраст 5-6 години децата могат да попаднат под ръководството на треньори с професионална квалификация. Според статистиката на Исландската футболна асоциация към края на 2018 г. страната има:
- 669 треньори с лиценз UEFA B или по-висок.
- 240 треньори с лиценз UEFA A или по-висок.
- 17 треньори с лиценз UEFA Pro.
- Особено важно е, че образованието на треньорите не е ограничено само до мъжките представителни отбори. То обхваща и детско-юношеските школи.
Така едно дете от малко исландско селище може да получи качествено футболно обучение, без да е необходимо семейството му да се премести в голям град. Това е огромно предимство за държава с толкова малко население. Талантът не се губи заради липса на условия.
3. Футболът е достъпен за почти всички деца
Исландският модел не разчита само на ранното откриване на изключителни таланти. Основната му идея е възможно най-много деца да имат достъп до спорта. Според данни на местната федерация около 33 000 души редовно са играли футбол при население от приблизително 335 000 души.
Малките футболни площадки до училищата дават възможност на децата да играят и извън организираните тренировки. Те могат да се събират след училище, да играят с приятели и да развиват естественото си усещане за топката. Футболистите не се изграждат само по време на тренировъчните занимания. Свободната игра също има огромно значение за техниката, креативността и вземането на решения.
4. Не бързат да превръщат децата в професионалисти
Друга интересна особеност на исландската спортна култура е, че децата не са задължени да се концентрират единствено върху футбола от най-ранна възраст. Страната има силни традиции в хандбала, баскетбола и други колективни спортове.
Много млади исландци практикуват няколко спорта, преди да изберат основната си дисциплина в тийнейджърските години. Това позволява развитието на различни двигателни умения, координация, баланс и игрово мислене. Подходът е различен от модела, при който деца на 8-9 години попадат в силно специализирани академии и прекарват почти цялото си време в един спорт. Исландците се стремят да изградят спортисти, а не просто футболисти.
5. Малката държава използва максимално всеки талант
През април 2024 г. FIFA обърна специално внимание на развитието на футбола в Исландия. Един от основните акценти е програмата на местната федерация за наблюдение и оценяване на млади футболисти и футболистки от цялата страна, включително от отдалечените населени места.
От 13-годишна възраст талантливите състезатели могат да бъдат включвани в регионални тренировъчни занимания със специализирани треньори. Това е особено важно за държава с ограничен човешки ресурс. Когато разполагаш с малко население, не можеш да си позволиш да пропуснеш талант само защото живее далеч от столицата.
Исландия се стреми да открива, развива и проследява потенциала на всяко дете.
6. Психологията и отборният дух са скритите оръжия на исландците
Не всичко може да бъде обяснено с терени, треньори и тренировъчни програми. Исландският футбол се отличава и със силна култура на колективност, принадлежност и национална гордост. Играчите често се познават от години, израснали са в сходна среда и имат силна връзка с националния отбор.
Това създава усещане за обща цел.
Изследванията на исландския спортен модел подчертават, че съчетаването на професионалното развитие със запазването на вътрешната мотивация и удоволствието от играта е важна част от успеха. На терена това се превръща в дисциплина, взаимопомощ и готовност всеки футболист да работи за отбора. Именно тези качества позволяват на Исландия да се противопостави на съперници с много по-големи индивидуални възможности.
Какъв е изводът от исландския модел?
Историята на Исландия е доказателство, че размерът на държавата не е задължително определящ за спортните резултати. Разбира се, страната не може всяка година да произвежда ново поколение като това, което впечатли Европа през 2016 г. Но исландците създадоха работеща система за средата си.
Тя се основава на няколко основни принципа: инвестиции в инфраструктура, квалифицирани треньори, масов достъп до футбола, правилно развитие на младите състезатели и възможност най-добрите да продължат кариерата си в чужбина. България със сигурност има много какво да почерпи от Исландия в това отношение.
