Планът предвижда ограничаване на националното вето при част от процедурите и нови гаранции за върховенството на закона
Европейската комисия подготвя промяна в начина, по който Европейският съюз взема решения, с която да бъде ограничена възможността отделни държави членки да блокират определени процедури с национално вето. Според Rapporteur, известна преди като Euractiv, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен се очаква следващата седмица да представи план за подготовка на ЕС за бъдещо разширяване с над 30 държави членки.
Предложението цели да промени вътрешното функциониране на Съюза, без да се налага изменение на Договора от Лисабон.
Според два вътрешни проектодокумента, с които медията се е запознала, Брюксел обмисля използването на правни преходни клаузи, чрез които да отпадне изискването за единодушие между 27-те държави членки при редица междинни етапи от процеса по присъединяване на кандидатите.
В един от документите, който се очаква да бъде в основата на плана на Фон дер Лайен, се посочва, че ЕС трябва да стане по-малко зависим от консенсуса.
"Консенсусът засилва политическата отговорност и демократичната легитимност. Той обаче може също така да забави или да попречи на навременните решения в области, където Съюзът най-много трябва да действа."
Предложението вероятно ще срещне съпротива от част от настоящите държави членки, които могат да се опасяват от ограничаване на правото си на вето.
Проектът предвижда и т.нар. "аварийна спирачка". Тя ще може да бъде задействана от правителство, ако то прецени, че са застрашени "жизненоважни национални интереси".
Промяната сама по себе си би изисквала единодушното съгласие на държавите членки, но впоследствие би могла да ускори процедурите за страни като Украйна, Черна гора и Северна Македония, чиито европейски перспективи в различни моменти са били затруднявани от позиции на отделни държави.
Новината на Rapporteur беше широко отразена и в македонските медии.
В публикацията се говори за блокиране на процеса по отношение на Северна Македония, но едно от ключовите условия за отварянето на първия преговорен клъстер е изпълнението на конституционните промени, предвидени в договорената преговорна рамка, включително вписването на българите в конституцията. Европейският парламент през юни 2026 г. също посочи необходимостта от необходимите конституционни промени и отчете липсата на достатъчен напредък по реформите.
Ситуацията с Черна гора е различна. Страната е сред най-напредналите кандидати от Западните Балкани, като Европейският парламент отчете през юни нейния напредък по пътя към членство. Албания също е посочена сред държавите, които отбелязват значителен напредък в процеса на присъединяване.
Черна гора обаче продължава да има нерешени двустранни въпроси с Хърватия, въпреки заявената от двете страни готовност те да бъдат преодолени.
В този контекст предложението на Европейската комисия цели да подготви институциите на ЕС за евентуално разширяване, при което броят на държавите членки би надхвърлил 30.
