Вотът се определя от мнозина в страната като най-значимият в съвременната ѝ история
Министър-председателят Бенямин Нетаняху е изправен пред решаваща битка за политическото си оцеляване, след като в Израел започнаха парламентарни избори, предава Ройтерс.
Вотът се определя от мнозина в страната като най-значимият в съвременната ѝ история и се явява своеобразен референдум за неговото управление след мащабните атаки, предвождани от групировката „Хамас“ през 2023 г.
Изборите се провеждат след изключително бурен период, белязан от травмата от 7 октомври, последвалите войни в Газа и Ливан, директния конфликт с Иран, задълбочаващата се международна изолация и поляризиращата политика на десния коалиционен кабинет на Нетаняху.
Въпреки това дългогодишният премиер, който заема поста общо 19 години, остава изключително опитен играч на политическата сцена. Фрагментираната избирателна система на Израел и засилващите се националистически настроения в обществото могат отново да го поставят в най-изгодна позиция за съставяне на правителство.
Проучванията на общественото мнение чертаят оспорвана надпревара между неговата партия „Ликуд“ и десните ѝ съюзници от една страна, и опозиционния алианс „Яшар“, оглавяван от Гади Айзенкот – бивш началник на Генералния щаб на армията и привърженик на твърдата линия в сигурността, който се ползва с подкрепа в центъра и десницата. Секциите в страната отвориха в 7:00 ч. сутринта и ще затворят в 22:00 ч. местно време, като право на глас имат около 7,3 милиона израелци, от които 330 000 гласуват за първи път.
В предизборната си кампания Нетаняху акцентира върху ролята си на военновременен лидер и близкото си партньорство с американския президент Доналд Тръмп, който открито го подкрепи и се присъедини към Израел във войната срещу Иран. Сегашният премиер дори обяви, че Тръмп има готовност да действа решително за окончателното премахване на иранската заплаха, но само при условие че Нетаняху запази властта.
От своя страна Айзенкот обвини опонента си в водене на кампания, изградена върху „насаждане на страх, лъжи и заплахи“, изразявайки увереност, че Вашингтон ще си сътрудничи пълноценно с всеки лидер, избран от израелския народ.
За да формира мнозинство в 120-местния Кнесет, Нетаняху вероятно отново ще трябва да разчита на крайнодесните лидери Итамар Бен-Гвир и Безалел Смотрич. И двамата са обект на санкции от страна на някои западни държави по обвинения в подстрекаване към насилие срещу палестинците, но въпреки това формацията на Бен-Гвир „Еврейска сила“ бележи ръст в проучванията.
Настоящите анализи обаче показват, че нито Нетаняху, нито Айзенкот имат гарантиран и лесен път към властта. Ако никой от тях не успее да сглоби управляваща коалиция, Нетаняху може да остане на поста като служебен премиер до провеждането на нови избори през следващата година.
За противниците на настоящия министър-председател основният залог в тези избори е търсенето на отговорност за пропуските в сигурността, довели до трагедията на 7 октомври. Опозиционните сили вече обещаха провеждането на национално разследване.
Около 13% от гласоподавателите са взели решение в последния момент, което прави гласовете им критично важни.
Според експерти евентуална висока активност сред арабското малцинство в Израел би могла да наклони сложната коалиционна аритметика в полза на Айзенкот. Макар той да изключва официално партньорство с арабските партии поради липса на споделени ценности, политически наблюдатели не изключват вариант, при който те биха подкрепили негово правителство на малцинството единствено с цел отстраняването на Нетаняху от власт.
В същото време в някои традиционни бастиони на „Ликуд“ се забелязва разочарование сред избирателите, част от които се отдръпват от премиера и заради дългогодишния съдебен процес за корупция срещу него, по който той отрича да има вина. Политическият анализатор Амотз Аса-Ел прогнозира, че резултатите ще покажат съвсем крехко мнозинство за една от двете страни, без категоричен триумф.
Гади Айзенкот първоначално беше част от военновременния кабинет на Нетаняху след атаките от 7 октомври, но го напусна след осем месеца с критики към начина на управление на кризата. При последвалата израелска офанзива в Газа, започнала след като бойци на „Хамас“ убиха 1200 души и взеха 251 за заложници, по данни на местните здравни власти са загинали 74 000 души. Наред с това Израел нанесе тежки удари по подкрепяното от Иран движение „Хизбула“ в Ливан и размени директни удари с Техеран, включително чрез 12-дневна въздушна кампания срещу ирански ядрени обекти през 2025 г..
По отношение на бъдещата стратегия Айзенкот настоява, че следващото правителство трябва на всяка цена да спре ядрената програма на Иран – или с военна сила, или чрез дипломатическо споразумение, подкрепено от САЩ. Подобно на почти всички еврейски партии в страната, той се противопоставя на идеята за решение с две държави с палестинците, но остро критикува насилието от страна на еврейски заселници на Западния бряг, което ескалира след 2023 г. и обтегна отношенията на Израел със западните му съюзници.
