Регионалните сили, местните фракции и стратегическото значение на Червено море оформят един от най-сложните конфликти в Близкия изток
Войната в Йемен често се описва като конфликт между хутите и водената от Саудитска Арабия коалиция. Това описание е вярно за голяма част от историята на войната, но днес ситуацията е значително по-сложна. В центъра на конфликта са хутите, познати като движението „Ансар Аллах“. Срещу тях се сражават силите на международно признатото йеменско правителство. Саудитска Арабия е основният външен покровител на правителствената страна, докато Иран подкрепя хутите. Освен тях в конфликта участват и множество местни йеменски въоръжени групировки, всяка от които има свои интереси и цели.
Кои са хутите?
Хутите са йеменско политическо и военно движение, възникнало сред зейдитите – направление на шиитския ислям, традиционно силно представено в северната част на Йемен. Движението започва да се оформя през 90-те години около семейство Хути и първоначално се противопоставя на политиката на йеменското правителство, както и на засилването на саудитското влияние в страната.
През първите години хутите водят няколко въоръжени конфликта с правителството. След протестите от Арабската пролет през 2011 г. политическата система на Йемен отслабва сериозно. Президентът Али Абдула Салех, който е управлявал страната в продължение на десетилетия, се оттегля, но вместо стабилност започва период на политическа криза.
Хутите използват отслабването на централната власт, за да разширят влиянието си. През 2014 г. те превземат столицата Сана и постепенно установяват контрол върху голяма част от северозападната част на страната.
Това е повратният момент, който превръща политическата криза в пълномащабна гражданска война.
Днес хутите не са просто въоръжена групировка. Те представляват политическа и военна сила, която функционира като фактическа власт в голяма част от северен и западен Йемен, включително в столицата Сана.
Защо Саудитска Арабия се намесва?
През март 2015 г. Саудитска Арабия оглавява военна коалиция и започва военна интервенция в Йемен. Намесата е извършена по искане на международно признатото правителство на президента Абд Рабу Мансур Хади, което по това време губи контрол над голяма част от страната.
Основната цел на Саудитска Арабия е да спре хутите и да помогне за възстановяването на правителството.
За Саудитска Арабия обаче въпросът е много по-голям от вътрешната политика на Йемен. Йемен има обща граница със Саудитска Арабия и се намира в непосредствена близост до важни саудитски икономически и военни обекти.
Освен това хутите постепенно изграждат близки отношения с Иран. Така конфликтът в Йемен се превръща в част от по-широкото съперничество между Саудитска Арабия и Иран за влияние в Близкия изток.
Саудитските власти разглеждат въоръжено движение, близко до Иран и разполагащо с ракети и безпилотни самолети, като сериозна заплаха за собствената си сигурност.
От своя страна хутите започват да извършват ракетни и дронови атаки срещу саудитска територия.
Какво представлява саудитската коалиция?
Когато се говори за „саудитската коалиция“, е важно да се разбере, че тя никога не е била напълно единна сила.
В началото Саудитска Арабия събира няколко арабски държави около военната операция. Сред тях е и Обединените арабски емирства, които играят особено важна роля в южната част на Йемен.
Проблемът е, че различните участници не винаги имат еднакви политически цели.
В самия Йемен антихутските сили са разделени на множество групировки. Част от тях подкрепят международно признатото правителство. Други са свързани с местни племена. Трети имат свои политически проекти.
Особено важни са южните сили, които подкрепят идеята за независим Южен Йемен. Това е важно, защото преди обединението през 1990 г. Йемен е разделен на Северен и Южен Йемен.
Така се получава парадоксална ситуация: две групировки могат едновременно да воюват срещу хутите, но да имат различни представи за бъдещето на страната.
Ролята на Обединените арабски емирства
Обединените арабски емирства са един от най-важните участници в първоначалната саудитска коалиция.
ОАЕ обаче постепенно развиват собствени отношения с местни йеменски сили, особено в южната част на страната. Една от най-важните организации е Южният преходен съвет.
Той подкрепя идеята за възстановяване на независим Южен Йемен.
Това създава допълнително напрежение между различните антихутски сили. Саудитска Арабия основно подкрепя запазването на единен Йемен и международно признатото правителство, докато част от силите, подкрепяни от ОАЕ, имат различна визия за бъдещето на юга.
Следователно не можем просто да разделим войната на две страни – „хутите“ и „саудитците“. В действителност антихутският лагер също е разделен.
Каква е ролята на Иран?
Иран е най-важният външен поддръжник на хутите.
Техеран предоставя на движението политическа подкрепа и според множество международни оценки допринася за развитието на ракетните и безпилотните способности на хутите.
Това не означава, че хутите са просто „иранска армия“. Те са местно йеменско движение със собствени политически, религиозни и териториални интереси.
Но отношенията между хутите и Иран са важни, защото дават на движението достъп до технологии и знания, които значително увеличават военните му възможности.
По този начин Йемен постепенно се превръща в един от фронтовете на по-широкото съперничество между Иран и неговите регионални противници.
Как се развива войната?
Саудитската коалиция има значително по-силна авиация и модерно въоръжение, но хутите успяват да запазят контрола върху голяма част от населените райони на северозападен Йемен.
Теренът също играе важна роля. Планинските райони на север са трудни за контролиране и дават предимство на местните сили, които познават територията.
Хутите използват ракети и безпилотни самолети, с които атакуват саудитски цели. Това позволява на движението да заплашва инфраструктура далеч извън непосредствената зона на сухопътните боеве.
В същото време въздушните удари и сухопътните сражения причиняват огромни разрушения в самия Йемен.
Какво се случва след 2022 г.?
През 2022 г. е постигнато примирие с посредничеството на ООН. То значително намалява мащаба на бойните действия и в много райони фронтовите линии остават относително спокойни.
Това обаче не означава, че войната е приключила.
Основните проблеми остават нерешени: кой ще управлява Йемен, как ще бъдат разпределени приходите от петрола, как ще бъде организирана армията, какъв ще бъде статутът на южната част на страната и как ще бъде интегрирана военната сила на хутите.
Затова периодът след 2022 г. по-скоро може да бъде определен като замразен конфликт, отколкото като окончателен мир.
Защо Червено море е толкова важно?
През последните години войната в Йемен придобива още едно измерение – международното корабоплаване.
Хутите започват да атакуват кораби в Червено море и района на Баб ел-Мандеб. Те заявяват, че действията им са свързани с войната в Газа.
Баб ел-Мандеб е един от най-важните морски проходи в света. През него преминава значителна част от световната търговия между Европа и Азия.
Когато корабите започват да бъдат атакувани, много компании пренасочват плавателните си съдове около Африка. Това увеличава времето и разходите за превоз на стоки.
Заради атаките срещу корабоплаването Съединените щати и други западни държави също предприемат военни действия срещу позиции на хутите.
Така конфликтът, който първоначално започва като вътрешна йеменска война, се превръща в проблем с международни последици.
Кой воюва с кого?
Ако трябва да опростим ситуацията, основните страни могат да бъдат представени по следния начин:
Хутите – контролират Сана и голяма част от северозападен Йемен. Те са най-силната военна сила в тази част на страната и получават подкрепа от Иран.
Международно признатото йеменско правителство – основният политически противник на хутите. То разчита предимно на подкрепата на Саудитска Арабия.
Саудитска Арабия – основният външен поддръжник на правителствения лагер и ключова регионална сила в конфликта.
Обединените арабски емирства – важен участник в началото на войната, който подкрепя различни южни йеменски сили.
Южният преходен съвет и други южни групировки – противопоставят се на хутите, но част от тях имат и собствени цели, включително по-голяма автономия или независимост на Южен Йемен.
Иран – основният външен поддръжник на хутите.
Съединените щати и други западни държави – участват в конфликта основно заради атаките срещу международното корабоплаване и регионалната сигурност.
Какво означава войната за обикновените йеменци?
Най-тежката последица от войната е хуманитарната катастрофа.
Годините на бойни действия разрушават инфраструктурата, икономиката и здравната система. Милиони хора са принудени да напуснат домовете си. Много семейства изпитват сериозни затруднения с достъпа до храна, чиста вода, лекарства и електричество.
Йемен е една от най-бедните държави в Близкия изток още преди началото на войната. Продължителният конфликт допълнително задълбочава бедността.
Това е и една от причините войната да бъде толкова трудна за прекратяване. Дори когато бомбардировките намалеят, последиците от конфликта продължават да се усещат всеки ден.
Какво представлява конфликтът днес?
Най-важното е да не си представяме войната в Йемен като обикновен двустранен конфликт.
Това е гражданска война, превърнала се в регионален и международен конфликт.
Хутите се борят за власт и контрол върху Йемен. Международно признатото правителство се опитва да запази единството на страната и да възстанови контрола си. Саудитска Арабия се стреми да предотврати появата на силна враждебна въоръжена сила на южната си граница. Иран използва отношенията си с хутите, за да разшири влиянието си в региона. Южните йеменски движения имат собствени цели, които не винаги съвпадат с тези на Саудитска Арабия.
Към всичко това се добавя и стратегическото значение на Червено море.
Затова, когато днес някой каже „войната в Йемен“, всъщност говори за няколко свързани конфликта едновременно: борба за власт вътре в Йемен, саудитско-иранско регионално съперничество, борба за бъдещето на Южен Йемен и международно противопоставяне около сигурността на Червено море.
Именно тази комбинация прави йеменския конфликт един от най-сложните и продължителни конфликти в съвременния Близък изток.
