81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се превърна в сцена на интензивни дипломатически разговори, в които войните в Украйна и Близкия изток, международната сигурност, търговията и бъдещето на световния ред бяха сред основните теми
81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се превърна в сцена на интензивни дипломатически разговори, в които войните в Украйна и Близкия изток, международната сигурност, търговията и бъдещето на световния ред бяха сред основните теми.
Американският президент Доналд Тръмп проведе срещи с украинския президент Володимир Зеленски и с британския премиер Анди Бърнам. В центъра на разговорите със Зеленски беше войната в Украйна и възможностите за прекратяване на бойните действия. Обсъждана е и идеята за ограничаване на ударите по енергийни обекти.
Британско-американските разговори бяха посветени на Украйна, търговските отношения и спора около Фолклендските острови, както и на бъдещето на американско-британското военно присъствие на остров Диего Гарсия.
Паралелно с това руският външен министър Сергей Лавров проведе разговор с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Двамата обсъдиха войната в Украйна и ситуацията в Близкия изток. Москва заяви, че иска възстановяване на двустранните отношения с Вашингтон, но Лавров отхвърли възможността за временна пауза във военните действия в Украйна.
Украинският президент проведе среща и с френския си колега Еманюел Макрон. Франция обяви, че ще засили противовъздушната защита на Украйна с радари и ракети прехващачи и ще окаже подкрепа на страната преди зимата. Двамата обсъдиха и възможно „енергийно примирие“ и ограничаване на ударите в Черно море.
Тежка остава и дипломатическата конфронтация около Иран. Иранският президент Масуд Пезешкиян заяви пред Общото събрание, че Техеран е готов за диалог и преговори, но няма да приеме натиск със сила. Американската делегация напусна залата по време на речта му. Междувременно Тръмп заяви, че Вашингтон продължава да търси решение чрез преговори, но не изключва и други варианти.
В Ню Йорк бяха обсъдени и редица регионални спорове. Аржентинският президент Хавиер Милей настоя ООН да предприеме повече действия по въпроса за Фолклендските острови. Израелският министър на отбраната Израел Кац от своя страна заяви, че Голанските възвишения ще останат под израелски суверенитет.
Сред най-острите сблъсъци бяха тези около войната в Газа. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че ще защити действията на страната си пред ООН, докато кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани отправи тежки обвинения срещу израелския премиер. Спорът между двамата се превърна в един от най-видимите политически конфликти около сесията.
На фона на военните конфликти редица държави поставиха въпроса за промяна на международната система. Бразилия, Германия, Индия и Япония призоваха за реформа на Съвета за сигурност на ООН и за по-широко представителство. Генералният секретар Антониу Гутериш също предупреди за задълбочаващото се разделение между държавите и призова за запазване на международния ред и общите правила.
Изкуственият интелект също зае важно място в разговорите. Технологичното развитие, сигурността и необходимостта от международни правила за новите технологии бяха сред темите, засегнати от световните лидери.
България също беше активна в дипломатическите разговори в Ню Йорк. Сред акцентите бяха отношенията със САЩ, сигурността в Европа и присъединяването на България към американската програма за безвизово пътуване. Обсъдена беше и защитата на правата на българите в Северна Македония.
Днес светът има нужда не само от повече диалог, но също и от повече доверие, повече отговорност и повече способности да действаме заедно. Това заяви днес заяви от трибуната на Общото събрание на ООН президентът Илияна Йотова.
Президентът оглавява българската делегация на Общото събрание на ООН.
"Необходим е международен ред, основан на международното право и Устава на ООН. Организацията на обединените нации трябва не само да формулира принципи, но и да има възможността да ги спазва. Това означава световен ред за всички - за малките и за големите държави - без да има двоен стандарт", подчерта Йотова.
По думите на Йотова България ще продължи да съставя този ред и да е деец на силна ООН.
"Днес ООН трябва да докаже, че не само може да събира държавите, но също и да действа", изтъкна президентът.
"Наш дълг е да превърнем света в свят на траен мир", подчерта президентът.
Поредица от срещи бяха посветени и на икономическата стабилност на Украйна. Страната търси международна финансова подкрепа за следващата година, докато партньорите ѝ обсъждат едновременно военната, енергийната и икономическата помощ.
Така срещите в Ню Йорк очертаха няколко основни линии на международния дневен ред – търсене на решения за войните в Украйна и Близкия изток, напрежение между големите сили, промени в глобалната система за сигурност и необходимост от нови правила за бързо развиващите се технологии.
