Именно енергийната трансформация на Гърция като терминал за американски LNG директно се сблъсква с геополитическите амбиции на Анкара за утвърждаване на Анкара като единствен газов мост между Изтока и Запада
Настоящото посещение на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Атина далеч надхвърля рамките на традиционната протоколна визита, превръщайки се в ключов момент за геополитическата архитектура и регионалната сигурност в Югоизточна Европа.
Провеждането на Шестия стратегически диалог между Вашингтон и Атина служи като ясна платформа за начертаване на новите, по-прагматични и стратегически приоритети на администрацията на Доналд Тръмп на Балканите и в Източното Средиземноморие.
Именно почеркът на американския президент можеше да се види в посещението на Рубио. Държавният секретар на САЩ и гръцките му домакини сключиха сделка за въоръжение на обща стойност 4 милиарда долара. Анализът на отбранителния пакет показва дългосрочно планиране на гръцкия военен капацитет, като 1,2 милиарда долара се инвестират в модерни ракетни системи и високоточни авиационни бомби. Тези боеприпаси ще обслужват не само настоящата авиация, но и предстоящата ескадрила от 20 изтребителя от пето поколение F-35, чиито доставки са планирани за края на 2029 г.
Успоредно с това 1 милиард долара са заделени за модернизацията на 37 самолета F-16 Block 50 до съвременния стандарт Viper, а останалите 1,55 милиарда долара ще гарантират поддръжката на съществуващата летателна техника и военноморските хеликоптери „Блек Хоук“.
Извън чисто военните измерения, визитата демонстрира и сериозно надграждане в сферата на сигурността чрез подписването на нов Меморандум за разбирателство за обмен на информация в борбата с тероризма между Марко Рубио и гръцкия външен министър Йоргос Герапетридис. Институционалното обвързване се засилва и на регионално ниво чрез официалното партньорство за сигурност, сключено между гръцките въоръжени сили и Националната гвардия на американския щат Флорида, което ще позволи директен обмен на тактически опит.
Не на последно място, разговорите между Рубио и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис препотвърдиха трансформацията на Гърция в енергиен хъб за Стария континент. В контекста на продължаващото геополитическо противопоставяне с Русия, географското положение на Гърция придобива жизненоважно значение за сигурността на енергийните доставки. Чрез синергията между регазификационната инфраструктура на пристанище Александруполис, Интерконектора с България (IGB) и Вертикалния газов коридор, Гърция се утвърждава като основната входна врата за американски втечнен природен газ (LNG).
Този транзитен маршрут вече играе стратегическа роля за енергийната диверсификация и независимост на страни като България, Румъния, Молдова и Украйна, превръщайки гръцката държава в незаменим геополитически инструмент на САЩ на европейската сцена.
Посещението на Рубио в Атина обаче трябва да се мисли и през призмата на както добрите двустранни отношения между Вашингтон и Анкара, така и между традиционно обтегнатите такива между Гърция и Турция. Тази сложна система от отношения в голяма степен определя облика на сигурността и баланса на сислите в Егейско море и Източното Средиземноморие, където факторът Турция остава основен двигател на гръцката отбранителна доктрина.
Официалното потвърждение за модернизацията на гръцките ВВС и бъдещите доставки на изтребители от пето поколение F-35 осигурява на Атина технологично предимство във въздуха. Това се случва в момент, когато Анкара, въпреки засилените си совалки в рамките на НАТО, все още е блокирана от американския Конгрес заради притежанието на руските противовъздушни системи С-400 и се опитва да договори обратното си зачисляване в програмата за F-35.
На фона на прогреса в двустранните си отношения с Атина, администрацията на Доналд Тръмп внимателно избягва отчуждаването на Турция, която е важна на Вашингтон и спрямо процесите, протичащи в Сирия и Близкия изток.
Изявлението на Марко Рубио, че евентуален сблъсък между двамата съюзници в НАТО е „немислим“ и Вашингтон никога няма да го допусне, демонстрира дългосрочната стратегия на САЩ да действат като арбитър и възпиращ фактор в региона. Проблемът е, че конфликтът между Анкара и Атина е факт и на Рубио му предстои един сложен танц между гръцкото сиртаки и турския зейбек.
В тази ситуация САЩ имат няколко основни приоритета, основните от които е избягване на колизията по южния фланг на НАТО, лансирането на американския втечнен природен газ като алтернативен на руския и използването на турското влияние в Близкия изток като възпиращо това на Иран и Русия. Ако пък двустранните отношения на Вашингтон с Атина и Анкара се развиват на гърба на тези на ЕС, това е допълнителен бонус за администрацията на Тръмп.
Именно енергийната трансформация на Гърция като терминал за американски LNG директно се сблъсква с геополитическите амбиции на Анкара за утвърждаване на Анкара като единствен газов мост между Изтока и Запада. Изграждането на подводния електропровод Great Sea Interconnector и развитието на Вертикалния газов коридор се развиват в противоречие на турските интереси.
А това означава, че въпреки заявиките на американския държавен секретар, гръцко-турският антагонизъм ще продължи да определя поне част от облика на региона в обозримо бъдеще.
