Баку е навлязъл в нова, зряла фаза на своята геополитическа еволюция
Текущата динамика в отношенията между Анкара и Баку през последните месеци поставя на изпитание класическата геополитическа доктрина за „Една нация, две държави“, с която Турция и Азербайджан „опаковаха“ сътрудничеството си. Наблюдаваните дипломатически търкания и публични искри излизат извън рамките на изолираните инциденти или обикновеното тактическо неразбирателство. Те отразяват по-дълбок, структурен сблъсък между светския държавен модел на Азербайджан и нeoосманските, консервативно-религиозни вектори, които доминират във външната политика и регионалните амбиции на съвременна Турция.
Този ценностен и доктринален разлом се прояви най-ясно на институционално ниво през октомври, когато властите в Баку въведоха нови стандарти за училищните униформи, които де факто ограничиха носенето на хиджаб в държавните образователни институции. Реакцията на Анкара излезе извън границите на традиционния съюзнически етикет и дипломатически протокол. Висши фигури от управляващата Партия на справедливостта и развитието, включително съветници от най-близкия идеологически кръг на президента Реджеп Тайип Ердоган, си позволиха открита и директна критика към решението на Азербайджан, определяйки го като грешка и призовавайки за спешна ревизия.
Ответната реакция на азербайджанското ръководство, артикулирана чрез управляващата партия „Нов Азербайджан“, бе твърда. Тя демонстрира нежелание за толериране на каквото и да е външно идеологическо инженерство, очертавайки много ясни червени линии по отношение на вътрешния суверенитет, националната сигурност и секуларизма като държавен стълб.
Този стремеж към отстояване на свободата на действието срещу политическата опека на Анкара беше ясно изразен и от самия президент Илхам Алиев в неговата равносметка за войната в Карабах. В свои публични изявления той деликатно, но твърдо балансира историческите заслуги, като подчерта, че макар турската дипломатическа подкрепа да е била безценна, победата на терен е извоювана изцяло от азербайджанските войници. Посочвайки прочутите турски дронове „Байрактар“, Алиев изрично напомни прагматичния характер на сътрудничеството – те не са били безвъзмездна помощ, а Баку е заплатил за тях пълната им пазарна цена. Тези думи на азербайджанският лидер – освен като „хапливост“ спрямо Анкара покрай конкретния епизод с хиджаба в Азербайджан, трябва да се тълкуват и като заявка на разбирането, че отношенията с Турция не са субординирани.
Вторият, много по-значим в геостратегическо и международно отношение разлом, се наблюдава по линия на близкоизточната политика и по-конкретно – в коренно различните подходи на двете страни към Израел. Докато Турция заложи на антиизраелската реторика, икономически санкции и стремеж към изолация на Тел Авив в Близкия изток, Баку разглежда Израел като незаменим и дългогодишен стратегически партньор. За Азербайджан това партньорство е от жизненоважно значение в областта на високотехнологичните отбранителни системи, разузнаването, сателитните технологии и енергетиката, като Израел остава един от основните купувачи на азербайджански петрол.
Този дисонанс между Анкара и Баку беше илюстриран по ярък начин на глобалната сцена по време на Общото събрание на ООН през септември. Докато турската делегация организира показно и шумно напускане на залата в знак на протест в момента, в който израелският премиер Бенямин Нетаняху се качи на трибуната, азербайджанските дипломати останаха по местата си. Случаят предвидимо отприщи вълна от упреци и остри анализи в турските консервативни медии и политически кръгове, но същевременно затвърди заявката на Азербайджан като на държава, която иска да покаже себе си като независима регионална сила, която може да се еманципира от турската геополитическа сянка.
Въпреки това, от гледна точка на политическия реализъм и прагматизма в международните отношения, тази реторична и ценностна криза има своите много ясни лимити и на този етап не засяга фундаменталните стълбове на двустранния съюз. Това се доказва от реалните факти на терен – по време на отбранително изложение ADEX в Баку в края на септември, двете страни подписаха нови договори в сферата на сигурността на стойност над петстотин милиона долара. Тези споразумения предвиждат не просто покука на оръжие, а дълбока интеграция чрез съвместно производство на радарни системи от ново поколение, модерни технологии за брегова охрана и интелигентни боеприпаси.
Успоредно с това, провеждането на съвместните учения „Сила на единството“ на азербайджански полигони демонстрира, че оперативната съвместимост между армиите им остава на най-високо ниво. В икономическата сфера изпълнението на ключовия петнадесетгодишен договор за доставка на природен газ от находището „Абшерон“ през трансанадолския газопровод продължава без никакво забавяне, което е критично важно за енергийния баланс на Турция и плановете ѝ да се утвърди като регионален газов хъб, независим от Русия.
Експертният анализ на настоящата ситуация показва, че Азербайджан е навлязъл в нова, зряла фаза на своята геополитическа еволюция. След пълното възстановяване на териториалния си суверенитет над Карабах, Баку вече не изпитва същата остра нужда от безусловна дипломатическа и военна опека, каквато Анкара му предоставяше в миналото като контратежест на руското влияние.
