Бъдещето на детската болница потъна в мъгла: Защо експертите, които трябваше да контролират проекта напуснаха?

6 ноември 2025, 14:23
Мартин Стоянов
София

Десетилетия чакане, години битки: Хронология на един проект в криза

Две години и половина след създаването си като гарант за обществен контрол, Общественият съвет за изграждането на Национална детска болница подаде своята колективна оставка. В 10:00 ч. днес членовете му внесоха официално решението си в Министерството на здравеопазването, заявявайки, че системната липса на прозрачност, отказът от диалог и „подмяната на смисъла на проекта“ правят участието им невъзможно.

„В годините ние много пъти правихме компромиси. Работехме с много министри, с много директори на изпълнителната компания. Знаете, че трябваше да се нагаждаме, давахме толеранс на всички“, заяви на извънреден брифинг проф. Иван Литвиненко, председател на Българската педиатрична асоциация и член на напускащия съвет. „Но общо взето, линията, която не можахме да преодолеем в цялото това време, беше на ограничаване на информацията към нас. Съзнателно или не, не знам. Може би хората и ръководството не осъзнават какво представлява Общественият съвет и как ние си представяме ролята, която трябва да изпълняваме“.

Дългогодишна сага: Предисторията

Идеята за национална педиатрична болница е кауза на няколко поколения лекари и родители в България. Десетилетия наред страната остава единствената в Европейския съюз без такова специализирано лечебно заведение. Проектът премина през множество фази на обещания, фалстартове и политически спорове.

Ключов момент на напрежение беше първоначалното решение на държавата да довърши съществуващ от десетилетия груб строеж в столичния квартал „Христо Ботев“. Това предложение срещна остра съпротива от страна на педиатричната общност, архитекти и граждански организации, които твърдяха, че сградата е морално и функционално остаряла и не може да отговори на съвременните медицински стандарти.

В отговор на огромния обществен натиск, през юли 2023 г. беше създаден Общественият съвет, включващ лекари, пациентски организации и граждански активисти. Неговата цел беше да гарантира прозрачност и експертност в процеса. Малко по-късно беше създадена и държавната „Здравна инвестиционна компания за изграждане на детска болница“ (ЗИКДБ), а за терен беше избран парцел в Горна баня. Именно с тези институции диалогът днес е стигнал до задънена улица.

Последната капка: Секретност около заданието за проектиране

Прекият повод за колективната оставка е категоричният отказ от страна на ЗИКДБ и Министерството на здравеопазването да предоставят на Съвета достъп до процеса по изготвяне на техническото задание за проектиране на болницата.

„Може би, последната капка беше отказът от достъп с това, че ние бихме компрометирали по Закона за обществените поръчки конкурса, което не смятам, че е така. Предполагам, че не малък състав, дори само от МЗ и изпълнителната компания, има достъп до този проект, а ние сме 10 души, натоварени с тая отговорност и оставаме извън възможността да се запознаем“, обясни проф. Литвиненко.

Според напускащите членове, по този начин се елиминира всякаква възможност за обществен контрол в ключов етап. Всички потенциални грешки или злоупотреби ще станат видими едва след публикуването на обществената поръчка, когато ще бъде твърде късно за корекции. Допълнително напрежение е създал и отказът на МЗ да включи в съвета архитект, въпреки настояването им през последните шест месеца.

Не просто сграда, а цялостна реформа

Членовете на съвета са категорични, че фокусът на държавата се е изместил от изграждането на модерна система за детско здравеопазване към чистото построяване на сграда. Те алармират, че ключови въпроси, поставяни многократно, остават без отговор:

Какъв ще е юридическият статут на болницата и как ще се гарантира устойчивото ѝ финансиране? „Ясно е, че такава огромна структура при начина на заплащане по пътеки няма как да функционира“, коментира проф. Литвиненко.
Как ще се осигури кадрово болницата с педиатри и медицински сестри, без да се разрушат съществуващите детски клиники в страната?
Ще има ли реална реформа, или просто ще се „съберат механично отделения от София в нова сграда“?

Чувството за изолация и липса на комуникация е пълно. „Онзи ден буквално синът ми ме попита: 'Ама вярно ли, че е постигнато споразумение с кмета на София, с изпълнителната компания?'. Нали, аз го научавам последен като представител на това, а ние бяхме при кмета преди повече от половин година“, сподели с огорчение проф. Литвиненко, илюстрирайки как за важни стъпки членовете на Съвета научават от медиите.

С оттеглянето си Общественият съвет оставя вакуум в гражданския контрол върху един от най-значимите здравни проекти в страната. Въпреки това, членовете му заявяват, че няма да спрат да следят процеса. „Това, че излизаме от съвета и се отказваме от тази отговорност, не значи, че няма да следим това, защото всеки от нас е представител и на съответна организация“, каза проф. Литвиненко. „Но тогава аз ще бъда защитен, защото ще мога да кажа от позицията това, което ми е достъпно, да го коментирам. А тук съм поставен в позицията, че ние трябва да знаем и да даваме съвети, но не ни се дава информация. Това е, което ни спъва“.

Десетилетия чакане, години битки: Хронология на един проект в криза

Оставката на Обществения съвет за Национална детска болница не е просто новина, а кулминация на дългогодишна сага, белязана от фалстартове, обществени битки и системна липса на диалог. За да се разбере защо експерти и лекари хвърлиха оставка с думите, че „смисълът на проекта е подменен“, е нужно да се върнем назад по пътя на едно от най-изстраданите начинания в българското здравеопазване.

Преди 2018 г.: Мечтата за болница

Години наред България носи срама да е единствената страна в Европейския съюз без специализирана национална педиатрична болница. Детските клиники са разпръснати из различни, често остарели сгради в столицата. Идеята за модерно лечебно заведение е кауза на поколения лекари и родители, но остава само на хартия.

2018 – 2020 г.: Битката със „скелета“

През 2018 г. правителството решава да действа, но избира най-спорния път – довършването на изоставен от десетилетия груб строеж в двора на Александровска болница. Решението взривява гражданското общество. Лекари, архитекти и родители се обединяват в безпрецедентна кампания, твърдейки, че сградата е морално остаряла, функционално негодна и опасна. Протести, петиции и експертни становища заливат институциите.

Под огромния обществен натиск, в началото на 2020 г. правителството се отказва от плана и обявява, че „скелетът“ ще бъде съборен. Това е първата голяма победа за гражданската кауза. Малко по-късно е създадена и специалната държавна „Здравна инвестиционна компания за изграждане на детска болница“ (ЗИКДБ), която да движи проекта.

2021 – 2023 г.: Ново начало и крехка надежда

След месеци на търсене, в края на 2021 г. е избран нов терен – в столичния квартал „Горна баня“. Надеждата, че този път нещата ще се случат правилно, се възражда.

Ключов момент настъпва през юли 2023 г., когато е сформиран Общественият съвет. В него влизат авторитетни лекари като проф. Иван Литвиненко, представители на пациентски организации и граждански активисти. Тяхната мисия е да бъдат гарант за прозрачност и коректив на властта, за да не се повтарят грешките от миналото.

2024 – 2025 г.: Стената на мълчанието

Въпреки първоначалния оптимизъм, диалогът между Обществения съвет и институциите бързо започва да буксува. Съветът алармира за липса на информация и изключване от ключови решения.

Февруари 2024 г.: Успех за Съвета – Народното събрание задължава МЗ да докладва ежемесечно за напредъка, но това се оказва формалност.
Пролет/Лято 2024 г.: Напрежението ескалира. Съветът настоява да бъде включен в обсъждането на медицинската структура и най-вече – в изготвянето на техническото задание за проектиране. Исканията им са игнорирани.
Есен 2024 г.: Съветът официално иска в състава му да бъде включен архитект, тъй като проектът навлиза в решаваща фаза. Искането остава без отговор месеци наред.

Ноември 2025 г.: Крахът

Капката, която прелива чашата, е категоричният отказ на институциите да предоставят на Обществения съвет достъп до работата по заданието за проектиране, позовавайки се на Закона за обществените поръчки. За експертите в Съвета това е ясен знак, че ролята им е сведена до декор, а проектът се движи на тъмно.

На 6 ноември 2025 г. те подават колективна оставка.