Петър Колев определи новия подход на София като прагматичен: Северна Македония трябва да изпълни поетите ангажименти, ако иска да продължи към Европейския съюз.
Българското правителство сякаш се е освободило от ненужната емоционалност по темата за Северна Македония. Това е положителна промяна, защото отношенията със Скопие трябва да се водят прагматично и с ясни условия: договореното се изпълнява и процесът напредва. Такава оценка даде Петър Колев в предаването „Офанзива“ по NOVA NEWS.
Според него силната емоционална връзка на българите с Македония често е била използвана за политически цели. За много хора тя е свързана със семейната памет, с люлката и с гроба. Именно затова, смята Колев, България трябва да отстоява позицията си спокойно и последователно, без темата отново да бъде превръщана в емоционална размяна.
Основното му послание е, че Северна Македония трябва да изпълни ангажиментите, поети по пътя към Европейския съюз. Колев посочи като ключови въпроси вписването на българите в конституцията, работата на историческата комисия и изпълнението на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество. След срещата си с Тимчо Муцунски българският външен министър Велислава Петрова заяви, че условията, договорени през 2022 г., остават непроменени и София очаква те да бъдат изпълнени.
Колев подчерта, че държава, която иска да стане член на ЕС, трябва да приема общите правила и да изпълнява поетите обещания. Затова той постави под въпрос настояването на Скопие за посредник от Европейския съюз в разговорите с България. Според него диалогът трябва да се води със съседната държава членка, а напредъкът да се измерва с конкретни действия.
В разговора беше засегнат и Договорът за добросъседство, в който общото историческо минало е записано като основа за отношенията между двете страни. Колев посочи цар Самуил като част от тази обща история и обвини Скопие, че саботира работата на историческата комисия. Според него липсата на напредък по тези въпроси подкопава доверието и блокира процеса.
Колев предупреди, че Балканите имат три уязвими точки, чрез които може да бъде разклащана регионалната стабилност: Босна и Херцеговина, Северно Косово и Северна Македония. В Република Сръбска руското влияние се проявява най-открито; в Северно Косово сръбският фактор поддържа напрежение и подкопава стабилността; третата точка е Скопие, където правителството на Християн Мицкоски влиза в конфликт с България и Гърция.
Когато някой иска да дестабилизира Балканите, тези напрежения могат да бъдат използвани за натиск, отклоняване на вниманието и блокиране на европейския напредък. Затова поведението на Скопие не може да се разглежда само като пореден двустранен спор със София. То засяга сигурността на целия регион.
Когато Скопие иска да стане част от европейското семейство, трябва да разбере, че кандидатът не определя правилата на клуба — той изпълнява общите условия. Докато Северна Македония не изпълни поетите ангажименти, европейският ѝ път ще остава блокиран от собствените ѝ решения, а напрежението на Балканите ще продължава да поставя под риск стабилността на целия регион.
