В писмо до гръцкия министър на културата Лина Мендони той поставя под въпрос начина, по който е било постигнато споразумението
Споразумението между Гърция и България за връщането на 48 църковни предмета в замяна на предаването на мощи, приписвани на цар Самуил, предизвика резерви от страна на митрополита на Драма Доротей.
В писмо до гръцкия министър на културата Лина Мендони той поставя под въпрос начина, по който е било постигнато споразумението, и изразява недоволство, че не е бил потърсен за консултация. По думите му той от години поставя въпроса за църковното наследство, изнесено от манастира „Панагия Икосифиниса“.
Доротей заявява, че е научил от медиите за договореността между гръцкото и българското министерство на културата, както и за планираното ѝ подписване на 3 октомври в Солун.
Той посочва, че от гръцкото министерство многократно е получавал уверения, че връщането на църковните ценности от манастира остава приоритет. Именно поради това, по думите му, е бил изненадан, че не е бил информиран за споразумението и не е участвал в обсъждането му.
Според митрополита въпросът не се изчерпва с 48-те предмета, включени в настоящата договореност. По данни, с които той разполага, от „Панагия Икосифиниса“ са били изнесени около 800 църковни предмета и 430 ръкописа.
Доротей обръща специално внимание на факта, че според публикуваната в медиите информация в споразумението не е предвидено връщането на ръкописи и старопечатни книги.
Макар от гръцкото министерство да са му обяснили, че настоящото споразумение е само първи етап от по-широк процес на репатриране, митрополитът изразява съмнения, че ще последват нови връщания.
„Позволете ми обаче да изразя своите съмнения“, заявява Доротей, позовавайки се на дългогодишния си опит с позициите на българската страна по въпроса.
Основната му забележка е свързана с решението Гърция да предаде на България тленните останки, приписвани на цар Самуил.
Митрополитът поставя въпроса каква ще бъде позицията на Гърция в бъдещи преговори, след като бъдат предадени тленните останки на Самуил, при положение че спорът обхваща стотици църковни предмети и ръкописи, които все още не са върнати.
Припомняме, че България и Гърция постигнаха споразумение за връщането на тленните останки на цар Самуил. Официалното им предаване на българската държава ще се състои на 3 октомври в Солун.
Темата за връщането на останките на владетеля се обсъжда от години. През 2014 г. беше създаден инициативният комитет "Да си върнем цар Самуил", а историци многократно поставяха въпроса за необходимостта той да бъде погребан в България.
Разкопките, при които са открити останките, са извършени през 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Муцопулос на остров Свети Ахил. Според български историци откритото погребение е на цар Самуил, като сред аргументите е и счупване на левия лакът, което съвпада с описанията на тежка травма, получена от владетеля в битката при Сперхей през 996 г.
"Това е един от най-големите християнски царе на Средновековието. Той трябва да намери своя покой. Това е практиката при археолозите е така, когато се получат костите, да се погребат", каза проф. Николай Овчаров.
През годините останките са били съхранявани във Византийския музей в Солун. Според покойния проф. Божидар Димитров те е трябвало да бъдат върнати в България, за да получат християнско погребение.
