Генетично изследване на гръцкия професор по генетика Константинос Триантафилидис показва, че населението на Република Северна Македония има най-близко генетично сходство с българите сред народите на Балканите. Изводите са представени в научния труд „Генетичната история на гърците“, в който чрез анализ на генетични маркери се проследява произходът на популациите в Югоизточна Европа.

Според изследването славянската популация в Северна Македония се групира генетично най-близо до българите, а не до сърбите или гърците. Авторът свързва това с общия произход от праславянските общности и историческите процеси на заселване на славяните на Балканите през Средновековието, както и с влиянието на българската държавност в региона в продължение на векове.

Проучването подчертава, че генетичният профил на българите се характеризира основно с линии, типични за европейските популации, като делът на централноазиатски генетични маркери е ограничен. Това поставя под съмнение разпространени твърдения, че българите имат преобладаващ азиатски произход.

Особено внимание се обръща на широко популярната теза, че съвременните македонци са преки потомци на античното население от времето на Александър Македонски. Според анализа подобна генетична връзка не се открива. Данните показват много по-силна близост със славянските народи на Балканите, което насочва към историческите процеси на формиране на средновековните народи в региона.

Изследването посочва, че Балканите са пространство на многовековно смесване на народи и култури, което обяснява генетичните сходства между съвременните популации. В този контекст авторът подчертава, че научните данни очертават ясна връзка между българите и славянското население на Северна Македония, формирана в резултат на общ исторически и демографски път.

Темата продължава да има силен обществен и политически заряд, но според генетичния анализ връзките между населението от двете страни на границата са значително по-близки, отколкото често се представя в публичния дебат.