Основан в края на IX и началото на X век, манастирът пази паметта за един от най-близките ученици на Кирил и Методий. Неговите стенописи от XIX век представят Седмочислениците, княз Борис I Михаил и сцени от живота на светеца, а историята на обителта е тясно свързана с книжовния и духовния разцвет на Първото българско царство.
На югоизточния бряг на Охридското езеро, близо до днешната граница между Северна Македония и Албания, се намира един от най-значимите православни манастири на Балканите - "Свети Наум". Заобиколена от планински склонове, вековна растителност и кристалните води на езерото, обителта е не само важно поклонническо средище, но и паметник на средновековната християнска и книжовна традиция.
Историята на манастира е непосредствено свързана с развитието на Първото българско царство, покръстването на българите и разпространението на славянската писменост. Неговото създаване е част от процеса на изграждане на нови духовни средища след пристигането на учениците на Кирил и Методий в България през 886 г.
През вековете манастирът съхранява паметта за свети Наум Охридски, за неговите учители и съратници, както и за владетелите, подкрепили християнското просветителско дело. Днес той е сред най-разпознаваемите исторически и религиозни забележителности в Охридския регион.
Основаване и историческо развитие на манастира
Първоначалният храм е издигнат от свети Наум около 900 г. и е посветен на светите архангели Михаил и Гавриил. В историческата литература се среща и 905 г., посочена във Второто славянско житие на светеца. Според изследването на академик Цветан Грозданов по-ранната дата - 900 г., се приема за по-вероятна за завършването на първоначалната църква.
Изграждането на манастира е свързано с подкрепата на българските владетели Борис I Михаил и неговия син Симеон Велики. Това е показателно за държавната политика на българските владетели, насочена към създаването на църковни средища и утвърждаването на славянското богослужение.
Важна особеност е, че първоначалната обител не е била посветена на свети Наум. След смъртта му през 910 г. и погребението му в манастирския храм постепенно се утвърждава почитта към него, а църквата започва да се свързва с неговото име. Наименованието "Свети Наум" е засвидетелствано в по-късни исторически документи.
Манастирът се намира в район с особено значение за средновековната българска държава. Охрид и околните земи са сред основните центрове на книжовната дейност на Климент Охридски и Наум. След управлението на цар Самуил Охрид придобива още по-голямо политическо и църковно значение, превръщайки се в столица на българската държава.
През следващите столетия манастирът преживява разрушения, възстановявания и архитектурни промени. Сегашната църква е изграждана на няколко етапа през XVI-XVII век върху основите на по-стария храм. От първоначалната църква от X век не е запазена нейната стенописна украса. Днешният интериор носи художествения облик на по-късни епохи.
През 1711 г. е завършен забележителният дърворезбен иконостас, а в началото на XIX век храмът получава основната част от запазената си стенописна украса. Тези художествени паметници са сред най-ценните свидетелства за развитието на православното изкуство в Охридския регион.
Свети Наум Охридски - ученикът на Кирил и Методий
Свети Наум Охридски е един от най-значимите представители на първото поколение славянски книжовници и църковни дейци, продължили делото на светите братя Кирил и Методий. Точната година и място на неговото раждане не са установени, но обикновено се приема, че е роден през първата половина на IX век.
Той принадлежи към най-близкия кръг на учениците на Кирил и Методий и участва в тяхната просветителска мисия във Великоморавия. След смъртта на Методий през 885 г. славянските ученици са подложени на преследвания от страна на противниците на славянското богослужение. Част от тях са прогонени и намират убежище в България.
През 886 г. Наум пристига в българските земи заедно с Климент Охридски и други последователи на Кирил и Методий. Княз Борис I Михаил ги приема и им осигурява възможност да продължат просветителската си дейност.
Първоначално Наум работи в Плиска, а впоследствие в Преслав. След Преславския събор от 893 г., когато Климент е ръкоположен за епископ, Наум поема неговата просветителска дейност в Кутмичевица. Там продължава обучението на духовници и разпространението на славянската книжовна традиция.
Наум има съществен принос за превръщането на югозападните български земи във важен център на християнското образование и книжовност. Неговата дейност е част от по-широкия процес на утвърждаване на славянския език в църковния живот на българската държава.
Около 900 г. той се оттегля от активната учителска дейност и основава манастира край Охридското езеро. Последните години от живота си прекарва в монашеско служение, молитва и духовно наставничество.
Свети Наум умира на 23 декември 910 г. и е погребан в манастирския храм. Впоследствие гробът му се превръща в място за поклонение, а култът към него се разпространява в Охридския регион и в други православни земи.
В църковната традиция светецът е почитан като чудотворец и покровител на хората с душевни страдания. С него се свързват множество предания за изцеления, които допринасят за утвърждаването на манастира като важно поклонническо средище.
Стенописите и иконите - свидетелства за българския характер на Македония
Една от най-големите исторически и художествени ценности на манастира е неговата вътрешна украса. Тя включва дърворезбен иконостас, икони и стенописи, които представят както традиционни православни сюжети, така и образи на духовници и личности, свързани с историята на средновековна България.
Важно е да се разграничават датировките на отделните произведения. Позлатеният дърворезбен иконостас е изработен през 1711 г., като повечето от иконите към него също са от този период. Сред тях има престолни и празнични икони, както и композиции с Христос, Богородица и светците.
Стенописната украса е по-късна. Първият значителен етап е през 1800 г., когато е изписан параклисът с гроба на свети Наум. През 1806 г. е завършена основната стенописна програма в останалата част на храма, включително композицията на Седмочислениците.
Техен автор е зографът Търпо, син на зографа Константин от Корча. Датировката е потвърдена от ктиторски надпис, в който се посочва 6 септември 1806 г.
Княз Борис I Михаил
Сред особено значимите исторически образи в манастира е този на княз Борис I Михаил. Той е свързан с ктиторската памет за основаването на обителта и с подкрепата на българския владетел за просветителската дейност на Наум.
Изображението на свети цар Борис-Михаил е сред стенописите, споменати от руския пътешественик Виктор Григорович през 1848 г. в описанието му на манастира. То има особено значение, защото напомня за ролята на българския владетел в приемането на учениците на Кирил и Методий и в утвърждаването на християнството в България.
Седемте славянски просветители
Сред най-ценните стенописни композиции в манастира "Свети Наум" е изображението на светите Седмочисленици - седемте просветители, свързани с делото на Кирил и Методий и разпространението на славянската писменост. Стенописът се намира в притвора на главната манастирска църква и е създаден през 1806 г. от зографа Търпо от Корча.
В композицията седемте духовници са представени в две групи, като централно място заема свети Методий, изобразен с макет на църковна сграда в ръце. От двете му страни са свети Кирил и свети Климент Охридски, които също придържат храма.
Отляво надясно са изобразени свети Наум Охридски, свети Кирил, свети Сава, свети Методий, свети Ангеларий, свети Климент Охридски и свети Горазд.
Свети Кирил, Методий и Климент са представени в архиерейски одежди, докато Наум и Горазд са облечени в монашески дрехи. Останалите двама ученици - Ангеларий и Сава, също са част от задния ред на композицията.
Всеки от седемте просветители е обозначен с надпис над ореола си, а над цялата група е изписано общото название на композицията - "Светите Седмочисленици".
Историческото значение на стенописа се състои в това, че обединява в един художествен образ създателите на славянската книжовна традиция и техните ученици, които продължават делото им в България. Присъствието на Кирил, Методий, Климент и Наум в една композиция подчертава приемствеността между Моравската просветителска мисия и развитието на християнската книжовност в средновековната българска държава.
Изображението е особено ценно и заради своята иконографска особеност - свети Методий заема централното място, а макетът на църквата символизира духовното и църковното дело на славянските първоучители.
Гробният параклис и чудесата на свети Наум
Друга изключително ценна част от манастира е гробният параклис, в който се намира гробът на свети Наум. Неговата стенописна украса е създадена през 1800 г. от същия зограф - Търпо от Корча.
Най-голямата композиция в параклиса представя Успението на свети Наум. Около смъртния одър на светеца са изобразени неговите духовни съратници, сред които Кирил, Методий, Климент, Горазд, Сава и Ангеларий.
Стенописите представят и различни епизоди от живота и чудесата на светеца. Сред най-популярните е преданието за мечката, която убива вол на манастирски орач. Според разказа Наум укротява животното и го впряга на мястото на загиналия вол. Този сюжет се превръща в един от най-разпознаваемите елементи на неговата иконография.
Други сцени разказват за изцеленията, които светецът извършва, както и за чудодейната сила, приписвана на неговите молитви.
Над гробницата се пази паметта за основателя на манастира, а поклонници от различни православни страни продължават да посещават мястото и да търсят неговото застъпничество.
Особено разпространено е местното предание, че при допиране до каменната гробница може да се чуе биенето на сърцето на светеца. Това е част от религиозната традиция на обителта и от многовековната почит към Наум.
Манастирът днес
Днес манастирът "Свети Наум" е сред най-посещаваните православни светини в Северна Македония. Освен със своята история и художествено наследство, той привлича посетители с красивата си природна среда, близостта до изворите на Черни Дрин и панорамните гледки към Охридското езеро.
Характерна част от атмосферата на манастирския комплекс са свободно разхождащите се пауни. Те се движат сред градините и алеите около старите манастирски сгради и са се превърнали в една от емблематичните гледки за посетителите.
В непосредствена близост се намират изворите на Черни Дрин, които образуват впечатляващ природен комплекс с кристално чиста вода и богата растителност.
Манастирът "Свети Наум" е много повече от православна светиня и туристическа забележителност. Той е едно от местата, в които историята на средновековна България, делото на Кирил и Методий и развитието на славянската християнска култура продължават да присъстват в запазеното духовно и художествено наследство.
Неговите стенописи, икони и гробницата на светеца свидетелстват за повече от единадесет века религиозна и културна традиция. От времето на Борис I Михаил и Симеон Велики до наши дни обителта остава свързана с паметта за българските владетели, просветители и духовници, допринесли за развитието на православието и книжовността в този край на Балканите.
