Министърът определя като основна цел намирането на гаранции срещу поставянето на нови двустранни условия
Министърът на външните работи и външната търговия на Северна Македония Тимчо Муцунски настоява за по-голяма предвидимост в отношенията с България и за гаранции от Европейския съюз, преди страната му да пристъпи към промени в Конституцията.
В същото време правителството в Скопие все още не е представило конкретен механизъм за постигането на подобно решение, нито е ясно кой би го приел и в какви срокове би могло да бъде отблокирано отварянето на първия преговорен клъстер.
Муцунски отново заяви, че Северна Македония търси решение с България, но подчерта, че то трябва да осигури предвидимост по пътя на страната към ЕС. Позицията вече е представена както пред София, така и пред Брюксел, като Скопие настоява Европейският съюз или негови държави членки да участват в бъдещите разговори.
Министърът определя като основна цел намирането на гаранции срещу поставянето на нови двустранни условия. В същото време формулировката за „предвидимост“ се използва от правителството от дълго време, без да е представен публично конкретен правен или дипломатически механизъм, чрез който тя да бъде постигната.
Муцунски наскоро заяви, че между Скопие и София има „фундаментална липса на доверие“. Той посочи също, че не е провел съществени работни разговори с българския външен министър Велислава Петрова, а само няколко кратки срещи. Позицията му е, че участието на друга държава членка на ЕС или европейска институция в бъдещия диалог може да помогне за възстановяването на доверието.
На този фон остава въпросът как ще бъде изработено конкретното решение, след като между двете страни досега не са водени съществени преговори. Правителството на Северна Македония не е публикувало документ с конкретните си искания, не е посочило краен срок за постигане на споразумение и няма информация, че София или Брюксел са дали съгласие с предложената от Скопие формула.
Позицията на правителството се променяше и разширяваше през последните две години. Първоначално Скопие предложи конституционните промени да бъдат приети с отложено действие. Впоследствие бяха поискани гаранции, че България няма да поставя допълнителни въпроси, свързани с историята, езика и идентичността. През януари тази година премиерът Християн Мицкоски добави и искания, свързани с правата на македонците в България и с предотвратяването на бъдещи двустранни блокади.
До момента обаче не е ясно кой от тези елементи представлява окончателната позиция на правителството и какви конкретни условия биха били достатъчни, за да започне процедурата по конституционните промени. Не е уточнено и дали Скопие очаква декларация, решение на Съвета на ЕС, промяна в заключенията от 2022 г. или друг правно или политически обвързващ инструмент.
Междувременно позицията на Европейския съюз по въпроса остава непроменена. По време на посещението си в Скопие на 2 юни председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че приемането на договорените конституционни промени остава необходимата следваща стъпка в процеса на присъединяване на Северна Македония. По думите му именно това ще позволи продължаването на преговорите.
През февруари Комитетът за стабилизиране и асоцииране между Северна Македония и ЕС също призова за изпълнение на условията, заложени в заключенията на Европейския съвет от 2022 г. От Брюксел продължават да настояват и за напредък в реформите, свързани с върховенството на закона, публичната администрация и защитата на правата на общностите.
Възможностите за постепенно интегриране на Северна Македония, достъпът до европейски средства и включването в отделни части на единния пазар могат да донесат ползи още преди пълноправното членство. Те обаче не решават политическия спор около конституционните промени.
Така въпросите какво точно предлага правителството в Скопие, кои европейски държави биха подкрепили предложението, какви конкретни ангажименти се очакват от София и какви ще бъдат следващите действия на Северна Македония, ако настоящият подход не доведе до споразумение, остават открити.
