Може да има нови полета за действие, нови държави, може би Африка, заяви енергийният министър Байрактар
Анкара планира енергийна експанзия зад граница до края на годината, за да утрои сегашния си добив на енергийни ресурси. Турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар обяви амбицията на страната да достигне дневно производство от един милион барела петрол и природен газ чрез купуване на чужди компании и нови сондажи, предава БТА.
По време на енергиен форум в Истанбул Байрактар поясни, че в момента Турция разполага с капацитет за добив на 300 000 барела петролен еквивалент дневно. Според текущите разчети се предвижда това количество да нарасне до 550 000 - 600 000 барела през 2028 г. За да достигне крайната си цел от един милион барела на ден обаче, южната ни съседка активно насочва интереса си към чуждестранни пазари в Африка, Ливан и други региони.
„Може да има повече новини, добри новини до края на годината. Можем да купим, да придобием компании. В момента сключваме споразумения за партньорства и ще продължим да го правим. Може да има нови полета за действие, нови държави, може би Африка. При всяко положение, искаме да достигнем целта от един милион барела на ден“, заяви министърът, цитиран от Ройтерс.
Държавната енергийна компания TPAO вече има сериозно присъствие зад граница. Тя подписа договори за проучвания в Либия и Пакистан, придоби дял в петролното находище Киркук в Ирак и започна офшорни дейности в Сомалия. Сега на преден план излиза и Ливан, където Анкара планира не само изследване на залежи, но и търговия с електричество. За целта Турция ще разчита на собствения си специализиран флот.
„Разполагаме с много силен флот. Заради това сега отиваме в Ливан. Проявяваме интерес към офшорната зона на Ливан“, посочи Байрактар.
Енергийният министър разкри още, че редица европейски държави вече са отправили запитвания за покупка на природен газ от Турция. Този интерес се засили, след като Европейският съюз наложи ограничения върху търговията с Русия заради войната в Украйна. Според Байрактар страната му има реалния шанс да се превърне в ключов алтернативен маршрут за доставките към Европа, преди окончателно да се утвърди като водещ международен енергиен хъб.
