По думите на вицепремиера, тя е натоварила бюджета
„Енергийната политика, енергийните цени са това, което е голямото препятствие“, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в ефира на bTV. Той призна, че скъпата енергия остава най-сериозната спънка пред българския бизнес и основен двигател на инфлацията, поради което кабинетът спешно подготвя нови спасителни мерки за предприятията.
По време на интервюто заместник министър-председателят защити проекта за нов държавен бюджет и отхвърли упреците на опозиционните сили относно вдигането на данъци и осигуровки, високия дефицит и лансираните промени в пенсионния модел. Пеканов коменитра, че управляващите се стремят към деликатен баланс, който да гарантира социалните плащания, да ограничи бюджетния дефицит и едновременно с това да стимулира икономическия растеж чрез инвестиции.
Вицепремиерът разкри, че правителството проучва варианти за инжектиране на държавен ликвиден ресурс за подпомагане на компаниите, но спести конкретни срокове и финансови параметри. Той посочи, че енергийният министър Ива Петрова вече е провела консултации с бизнеса и синдикатите за оптимизиране и ускоряване на сегашните компенсаторни програми.
Пеканов хвърли вината за инфлационния натиск главно върху цената на природния газ, породена от конфликта в Близкия изток, но не спести критики и към европейския пазарен модел. По думите му синьото гориво в Европа е 11 пъти по-скъпо, отколкото в САЩ, а сегашната система позволява тази висока стойност да диктува крайната цена на тока, дори когато той се произвежда от евтини местни източници. Той прогнозира, че инфлацията едва ли ще се върне до здравословните 2% през следващата година.
Пеканов направи ключово уточнение и по горещата тема за евентуалното източване на втория пенсионен стълб към НОИ, като декларира, че подобна идея не е преминавала през заседанията на Министерския съвет и липсва в официалния макрорамков документ.
„Много мерки се дискутират с Европейската комисия. Някои са леви, други са десни, някои са по-смислени, а други са по-малко умни, бих казал, например като тази. Но в крайна сметка важно е крайното решение, което едно правителство взима“, допълни той.
Въпреки че се обяви против механичното прехвърляне на средства, вицепремиерът разкритикува ниската реална доходност на частните фондове и високите им такси, давайки пример с удържаните 3,75% от всяка вноска. Той обаче лансира идеята тези капитали да се привлекат за големи инфраструктурни проекти у нас, за да се намали пълната зависимост на страната от европейските фондове.
Що се отнася до противоречивите данни за бюджетния дефицит, Пеканов обясни разминаването с използването на две различни методологии – на касова основа (3,5%) и по европейските стандарти (4,2%).
„И двете числа, за съжаление, са над нужните 3%“, отчете той.
Вицепремиерът потвърди, че страната е в процедура по прекомерен дефицит, но отрече това да вещае автоматично замразяване на евросубсидиите.
Като пример за фискален парадокс в ЕС той сравни ниския дълг на България (около 30% от БВП) с рекордната задлъжнялост на Франция, надхвърляща 130%.
Накрая Пеканов потвърди плановете за орязване на държавните разходи чрез свиване на централната администрация с 5000 щатни бройки. Той поясни, че повече от половината от тези позиции в момента са реално заети, като освобождаването на служителите ще се извършва както чрез съкращения, така и чрез пенсиониране.
Вицепремиерът обяви също, че се прекратява досегашният механизъм за индексация на възнагражденията в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“, тъй като между 2023 и 2025 г. разходите за МВР са се увеличили със 76%, или с 863 млн. евро. „Това спира, защото изключително много е натоварило бюджета в следващите години“, заяви Пеканов.
