Седем месеца след въвеждането на еврото управителят на БНБ Димитър Радев оцени прехода като успешен
Седем месеца след въвеждането на еврото управителят на БНБ Димитър Радев оцени прехода като успешен, но предупреди, че инфлацията, бързото кредитиране и развитието на имотния пазар изискват повишено внимание.
По думите му техническата смяна на валутата е преминала без системни сътресения – плащанията не са прекъсвани, банковите сметки са превалутирани, а необходимите количества евро са били осигурени.
„Имаме основание да бъдем удовлетворени, но не и самодоволни“, посочва Радев. Според него реалната оценка за членството в еврозоната ще зависи от това как то се отразява върху цените, лихвите, кредитите и спестяванията на хората.
Управителят на БНБ подчертава, че поскъпването в България е започнало години преди приемането на единната валута и не може автоматично да бъде обяснявано с еврото.
Годишната инфлация се понижи до 2,1% през февруари, след което достигна 6,3% през май и отново се забави до 4,4% през юли. Според предварителните оценки еднократният ефект от смяната на валутата върху цените е между 0,2 и 0,4 процентни пункта.
Друг основен риск е бързото увеличение на кредитирането, особено при жилищните заеми. Според Радев това изисква банките да бъдат предпазливи при оценката на платежоспособността на клиентите и стойността на обезпеченията.
БНБ вече ограничава жилищните кредити до 85% от стойността на имота, плащанията по дълга до 50% от месечния доход и максимален срок на кредита до 30 години.
В същото време банковата система остава добре капитализирана и с висока ликвидност. Към края на юни коефициентът на ликвидно покритие е 261,2% при регулаторен минимум от 100%.
Според Радев членството в еврозоната предоставя по-силна финансова рамка и достъп до инструментите на Евросистемата, но не премахва националната отговорност.
„Преходът беше успешен. Това е добър старт, но само старт. Еврото е рамка. Стабилността остава избор“, заключава управителят на БНБ.
