София, 22 октомври 2026 г. – Българската икономика се очаква да нарасне с 2,9% през 2026 г., а растежът да се ускори до 3,5% през 2027 г. и да се задържи на 3,0% през 2028 г. Това показва прогнозата на екипа за икономически анализи на EY към октомври 2026 г.

Инфлацията в България обаче остава висока
Средногодишното покачване на потребителските цени е прогнозирано за 5,4% през 2026 г., 4,4% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г. За септември 2026 г. отчетената годишна инфлация е 5,6%, като България е сред икономиките в Южна Европа с по-силен ценови натиск и отражение на по-високите енергийни разходи върху услугите, свързани с туризма.

България: растеж над средния за ЕС, но с по-висока инфлация
Базовата прогноза поставя растежа на България над очакваните темпове за Европейския съюз и еврозоната през целия период 2026-2028 г. За ЕС EY прогнозира ръст от 1,4% през 2026 г., 1,7% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г., а за еврозоната съответно 1,0%, 1,4% и 1,3%.

Енергийният риск е ключов за инфлацията

Основният сценарий на EY предвижда средногодишна инфлация в България от 4,4% през 2027 г. При тежък сценарий с продължителен енергиен шок тя може да достигне 7,0%, докато при оптимистичен сценарий би се понижила до 3,1%. Анализът определя страните от Централна и Източна Европа като по-чувствителни към колебанията в енергийните цени поради по-големия дял на енергията в потребителските кошници и усилващото влияние на валутните движения.

В същото време икономическият растеж на България през 2027 г. остава положителен при всички разгледани сценарии: 3,5% в базовия, 2,9% в тежкия и 3,7% в оптимистичния сценарий.

Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за Югоизточна Европа:
„България влиза в следващите години с добра перспектива за растеж и възможност да се развива с по-високи темпове от средните за Европа. Сега предизвикателството е този потенциал да се превърне в устойчиво развитие чрез повече инвестиции, по-висока производителност и по-ефективно използване на енергията, особено в среда на все още значителен инфлационен натиск.“
Европейската перспектива: устойчив растеж при продължаващ ценови натиск

Инфлацията в еврозоната е достигнала 3,8% през септември 2026 г., движена основно от енергията, докато базисната инфлация остава относително стабилна. Очакванията са инфлацията в еврозоната да се задържи близо до 3,8% през следващите месеци, преди постепенно да спадне до 2% до средата на 2028 г. Прогнозата за средногодишната инфлация в еврозоната е за 3,1% през 2027 г.

Въпреки по-високите лихви и геополитическата несигурност, растежът в еврозоната се очаква да остане устойчив, подкрепен от фискалната политика и инвестициите, свързани с изкуствения интелект. Потреблението на домакинствата обаче се очаква да се забави, тъй като по-високата инфлация ограничава покупателната способност.

Рисковете остават двупосочни
Продължителността на конфликта в Близкия изток и движението на енергийните цени остават основни източници на несигурност. При тежък сценарий растежът на еврозоната през 2027 г. би се понижил до 0,7% спрямо 1,4% в базовия сценарий, а инфлацията би нараснала до 5,1% спрямо 3,1%. Сред рисковете за по-слаб растеж са геополитическа ескалация, търговска фрагментация и по-високи мита, допълнителни нарушения в енергийните доставки, фискален стрес, резки корекции на капиталовите пазари и физически климатични рискове. По-благоприятна перспектива би довела до по-бързото внедряване на изкуствен интелект, инфраструктурните и отбранителните инвестиции, структурните реформи и намаляването на търговските бариери.

Лихвените проценти ще останат колебливи по-дълго
Устойчивият инфлационен натиск променя и очакванията за паричната политика. След повишенията през септември се очаква още едно увеличение на основните лихви. Пазарните очаквания към октомври 2026 г. предполагат дори по-силно затягане. За европейските компании това означава, че цената на финансирането вероятно ще остане значим фактор при инвестиционните решения, а домакинствата ще продължат да усещат натиск през разходите за кредитиране и по-слабата динамика на покупателната способност.

По-слабо евро и различни скорости на възстановяване
Еврото е отслабнало на фона на по-високите енергийни цени и фискалните опасения, което допълнително усилва инфлационния натиск чрез по-скъп внос. Валутната динамика в Европа остава разнопосочна: полската злота и шведската крона са отслабнали спрямо еврото, норвежката крона е укрепнала благодарение на позицията на Норвегия като износител на въглеводороди, а румънската лея е под нов натиск на фона на политическа несигурност, висока инфлация и свиваща се лихвена разлика.

Възстановяването в отделните европейски икономики също протича с различна скорост. Германия се възстановява постепенно, докато растежът във Франция остава слаб.

Испания и Полша продължават да се представят по-добре от повечето големи икономики в ЕС, въпреки очакваното забавяне. През 2027 г. EY прогнозира растеж от 1,2% за Германия, 0,7% за Франция, 1,9% за Испания и 3,1% за Полша. Българската прогноза от 3,5% е над тези темпове и над средното за ЕС, но е съпроводена от по-висока инфлация спрямо еврозоната.

Какво подкрепя устойчивостта на европейската икономика
Проучванията за нагласите са по-положителни от фактическите данни за икономическата активност, но краткосрочните оценки на EY показват, че растежът се е запазил през третото тримесечие на 2026 г. въпреки по-високите енергийни цени и по-строгите финансови условия. Фискалната експанзия в Германия и ефектите от инвестиционния бум в изкуствения интелект в САЩ са сред факторите, които могат да обяснят устойчивостта на Европа спрямо енергийния шок.

Инвестициите и износът се очаква да останат относително устойчиви, подкрепени от фискалната политика и разходите, свързани с изкуствения интелект. За сметка на това растежът на потреблението на домакинствата в еврозоната се очаква да се забави от 1,5% през 2025 г. до 1,0% през 2026 г. и 0,7% през 2027 г., тъй като инфлацията ограничава реалните доходи. Така европейската перспектива съчетава запазване на положителния растеж с по-слабо потребление, по-висока цена на капитала и големи различия между отделните държави.

За изследването:

Прогнозите са изготвени от Икономическия екип на EY чрез адаптирана версия на Oxford Global Economic Model. Екипът коригира моделните зависимости, допусканията и входните данни, когато това е необходимо. Данните са прогнозни и са предназначени единствено за информационна употреба, а не като основа за инвестиционни, правни, данъчни или други професионални решения.

За EY

EY допринася за изграждането на по-добър работен свят, като подпомага създаването на дългосрочна стойност за своите клиенти, хората и обществото като цяло и насърчава укрепването на доверието и сигурността в капиталовите пазари.

С помощта на съвременни технологии и умения, международните екипи на EY в над 150 държави създават доверие и помагат на фирмите и организациите да се развиват, променят и работят успешно.

Предоставяйки услуги в няколко основни направления - одит, данъци, право, финансови консултации, стратегия и сделки, екипите на EY задават важните въпроси, за да отговорят на сложните проблеми, пред които е изправен нашият свят.

EY е част от глобалната организация и може да се отнася към една или повече фирми–членки на Ърнст и Янг Глобъл Лимитид, всяка от които е самостоятелно правно дружество. Ърнст и Янг Глобъл Лимитид – дружество с ограничена отговорност, регистрирано във Великобритания – не предоставя услуги на клиенти.