Кристалина Георгиева: Изкуственият интелект ще засегне 60% от работните места в развитите страни
По думите й глобалните прогнози сочат, че в световен мащаб приблизително 40 на сто от позициите ще претърпят трансформации
Около 60 на сто от работните места в развитите икономики и 23 на сто в страните с ниски доходи ще бъдат засегнати от изкуствения интелект с течение на времето. Това заяви директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, цитирано по БТА.
По думите й глобалните прогнози сочат, че в световен мащаб приблизително 40 на сто от позициите ще претърпят трансформации – те ще бъдат или надградени чрез технологията, или понижени като ниво, или напълно заличени.
Тази ключова тема бе във фокуса на международната кръгла маса на тема „Малки модели за изкуствен интелект: повече и по-добри работни места“. Събитието се реализира в Банкок като част от официалния старт на годишните срещи за 2026 г. на Групата на Световната банка и МВФ. В престижния конгресен център „Кралица Сирикит“ в тайландската столица вижданията си споделиха влиятелни лидери, сред които самата Кристалина Георгиева, председателят на Световната банка Аджай Банга, както и държавният глава на Сингапур Тарман Шанмугаратнам.
„Това е бавно настъпващо цунами, но все пак цунами“, алармира Георгиева по време на дебата за ролята на новите технологии в производителността на труда. Тя обърна внимание, че по-малкият процент засегнати сектори в по-бедните държави не е предимство, а е знак за по-слабото навлизане на дигитализацията там.
Данни на МВФ за заетостта в САЩ разкриват, че всяка десета позиция вече изисква сериозни технологични умения в сферата на изкуствения интелект (AI), което гарантира и по-високо заплащане. Наблюдава се обаче тенденция на спад при монотонните и рутинни професии за сметка на ръст при нископлатения труд в сектори като строителството, поддръжката на центрове за данни и услугите. Макар нетният резултат на американския пазар за момента да е позитивен, директорът на МВФ изрази безпокойство, че премахването на базовите административни задачи ще отреже традиционния път на младите специалисти за кариерно израстване.
В тази връзка Георгиева набеляза три фундаментални задачи пред правителствата. Те трябва да осигурят детайлно проследяване на трудовите флуктуации на пазара, да наложат дълбока реформа в образованието с насърчаване на непрекъснатото учене и да направят прецизен анализ на публичните финансите. Държавите трябва спешно да преосмислят данъчната си политика, тъй като замяната на човешкия труд с капитал ще свие традиционните приходи от подоходно облагане. Тя допълни, че бъдещето в петгодишен хоризонт остава непредвидимо и изисква гъвкавост.
Разглеждайки чисто финансовите аспекти, Георгиева раздели ефекта от новата технологична революция на две фази. Настоящата първа вълна движи икономическия напредък в ограничен кръг държави, благодарение на огромните инвестиции в инфраструктура и хардуер. Въпреки енергийните кризи, глобалният икономически растеж поддържа нива от около 3 на сто, задвижван основно от технологичните лидери САЩ, Китай и Индия, докато редица азиатски държави печелят като доставчици на компоненти.
Следващият етап ще е масовото практическо внедряване на технологията. Според МВФ то има потенциал да ускори икономическия растеж в напредналите азиатски страни с 0,5 до 1 процентен пункт, а в развиващите се пазари в Азия – с 0,2 до 0,8 процентни пункта. Георгиева подчерта, че един допълнителен процент растеж в развита Азия би бил напълно достатъчен да неутрализира икономическите щети от застаряването на населението. За да се възползват от този исторически шанс обаче, развиващите се икономики трябва спешно да си осигурят стабилно електрозахранване, надеждна цифрова инфраструктура и адекватна киберзащита.
