Анализ на Фискалния съвет показва, че най-силно засегнати ще бъдат транспортът, химическата промишленост, производството на строителни материали и енергетиката
Поскъпване на петрола с 10% може да доведе до увеличение на потребителските цени в България с между 0,5% и 0,9%, като по-вероятният ефект е близо до горната граница. Това показва анализ на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет.
Според изследването най-сериозно влияние ще има върху транспорта, химическата промишленост, производството на строителни материали и енергетиката. Косвено поскъпването ще засегне и хранителните продукти.
При увеличение на цената на петрола с 30% ефектът върху потребителските цени може да достигне между 1,6% и 2,7%, или приблизително три пъти повече спрямо първоначалния сценарий. Изчисленията се основават на линеен модел, уточнява Дацов.
Анализът разглежда два сценария. Първият включва поскъпване с 10% единствено на суровия петрол и природния газ, а вторият отчита и увеличение на цените на рафинираните нефтопродукти.
При първия сценарий потребителските цени биха се повишили с малко над 0,5%, докато при втория увеличението достига близо 0,9%.
При поскъпване на петрола с 10% най-силно засегнати ще бъдат производството на неметални минерални продукти и химическата промишленост, където увеличението на разходите е изчислено на 3,1%. Причината е, че природният газ е основна суровина и енергиен източник за тези отрасли.
След тях се нарежда сухопътният транспорт с увеличение от 2,7%, а при водния и въздушния транспорт ефектът е около 1,9%. Разликата между двата сценария е по-голяма именно в транспортния сектор, тъй като горивата формират значителна част от разходите.
Цените на електроенергията и топлоенергията могат да се повишат с около 1,7%.
В някои сектори по-съществено ще бъде косвеното въздействие на поскъпването. При водоснабдяването и въгледобива прекият ефект е под 0,3%, но общото увеличение надхвърля 1,2% заради по-високите разходи за електроенергия и транспорт.
При хранителните продукти прогнозираното поскъпване е между 0,7% и 0,8%, като то почти изцяло ще бъде резултат от косвени ефекти по веригата на производство и доставка.
Изчисленията са направени чрез ценовия модел "разходи-продукция", използващ таблиците "Ресурси-Използване" на Националния статистически институт за периода 2018-2022 г.
