Вашингтон твърди, че европейските страни все още не са изпълнили обещаните доставки на петрол, тъй като покачващите се цени на суровия петрол и дизела засилват натиска върху правителствата да се намесят
Съединените щати призоваха европейските страни да освободят повече резерви от петрол за спешни случаи, за да ограничат покачващите се цени на енергията, след като Вашингтон обяви, че ще пусне на пазара още 40 милиона барела.
"Докато Съединените щати и Япония изпълняват ангажиментите си, няколко европейски страни членки са освободили само малка част от суровия петрол и петролните продукти, които са обещали", заяви министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт на 29 септември. "Призоваваме всяка страна членка да изпълни ангажиментите си."
Апелът идва в момент, когато администрацията на Тръмп обмисля 90-дневна забрана за износ на дизел в опит да ограничи цените на горивата на вътрешния пазар преди междинните избори през ноември.
Вашингтон заявява, че последното освобождаване на средства от стратегическите резерви е част от координирани усилия за стабилизиране на петролните пазари, тъй като смущенията в Близкия изток водят до рязко покачване на цените.
Цената на дизеловия газ в САЩ скочи до 7 долара за галон, докато суровият петрол Brent се търгува между 97 и 102 долара за барел от края на септември, което е увеличение от 25 до 30 долара за барел в сравнение с нивата преди войната.
Прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток, ескалацията на напрежението в Аденския залив и атаките срещу руски рафинерии оказват допълнителен натиск върху и без това стегнатия пазар на петрол.
На 29 септември европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че ЕС е похарчил над 100 милиарда евро допълнително за енергия тази година, без да получи допълнителен газ или петрол в замяна.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) координира освобождаването на 400 милиона барела петрол през март, като ЕС допринесе с около 20 процента, малко след атаките на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.
Но изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол омаловажи перспективата за още едно координирано спешно освобождаване, когато говори с репортери в Дъблин в рамките на среща на министрите на енергетиката на 29 септември, малко преди Вашингтон да отправи призива си.
Бирол заяви, че следващото освобождаване на петрол в момента не е приоритет и че голяма част от вече обещания петрол все още не е достигнал пазара.
"Около две трети [от аварийните петролни резерви] са освободени и са достигнали пазарите, а една трета все още предстои", каза той.
Европейските страни са положили значителни усилия, добави Бирол, но все още разполагат със запаси както от суров петрол, така и от рафинирани продукти.
Министърът на вътрешните работи на САЩ Дъг Бъргъм обаче предположи, че Европа може да направи повече, особено по отношение на дизела.
Администрацията на Тръмп "обсъжда много варианти", каза Бургъм пред репортери във Вашингтон на 29 септември, добавяйки: "Не искам да изпреварвам никого".
Но, подчерта той, европейските страни "разполагат с много резерви от дизел".
Всяко ново координирано освобождаване при извънредни ситуации обикновено се контролира от МАЕ, като Европейската комисия координира позициите на държавите членки на ЕС. МАЕ не отговори на искането на Euronews за коментар към момента на публикуване.
Европа е натрупала значителен резерв от петрол за спешни случаи, въпреки че запасите варират значително между отделните страни.
През май 2025 г. страните от ЕС общо са държали 108,6 милиона тона аварийни запаси от петрол, включително около 43,5 милиона тона суров петрол, 39 милиона тона дизел и газьол и 10,4 милиона тона бензин, според данни на Европейската комисия.
Но буферът е неравномерно разпределен. Финландия е имала резерви, еквивалентни на 178 дни нетен внос през май 2025 г., в сравнение със 112 дни в Гърция, 108 в Белгия, 107 в Швеция, 105 в Малта и 104 в Испания.
Ирландия е притежавала еквивалента на 83 дни, Чехия - 79 дни, а България - 88 дни.
Комисията все още не е публикувала сравними данни за 2026 г.
Забраната за износ на дизел от САЩ би увеличила натиска върху европейските потребители и индустрия, според Франческо Саси, доцент по политически науки в Университета в Осло.
"Непосредствените последици биха били още по-скъпи сценарии за доставки за европейските потребители и допълнителни разходи за индустриите и енергийните оператори", каза Саси пред Euronews.
Правителствата също ще се сблъскат с по-високи публични разходи, тъй като се стремят да предпазят домакинствата и бизнеса от покачващите се цени на енергията, каза той.
Саси предупреди, че продължителното прекъсване на доставките може също да увеличи натиска върху Европа да преразгледа руските енергийни доставки.
"ЕС продължава да игнорира сериозните прекъсвания на доставките, които пазарът изпитва от началото на войната в Персийския залив и блокадата на Ормузкия проток", каза той, твърдейки, че Европа остава силно зависима от маршрути за доставки, защитени от други сили или контролирани от световните пазари.
На 29 септември министърът на енергетиката на Ирландия Дара О'Брайън заяви, че забраната за износ на дизел от САЩ е "малко вероятна", защото това би навредило на икономиките от двете страни на Атлантика.
Но той призова Европа да се подготви за тази възможност.
"Трябва да се пазим", каза О'Брайън. "Не можем да бъдем самодоволни."
