Чатботовете често потвърждават гледната точка на единия партньор, без да познават цялата история, което може да задълбочи конфликтите и да затрудни помирението
Чатботовете с изкуствен интелект се превръщат във все по-често търсен източник на съвети за личните отношения, но обръщането към тях може да изостри споровете между партньорите. Тези технологии често изглеждат авторитетни и безпристрастни, макар да не познават пълната картина на отношенията между двама души, предупреждават специалисти, цитирани от британския вестник „Индипендънт“.
Проучване, възложено от организацията Mental Health UK, сочи, че над една трета от хората прибягват до чатботове, възприемайки ги като своеобразни терапевти. Отделно изследване на учени от Оксфордския интернет институт показва, че 38% от редовните потребители на големи езикови модели търсят съвети за взаимоотношенията си чрез ChatGPT, Claude, Gemini и други подобни системи.
Това поведение се свързва с практиката, известна като „сух чат“, при която хората използват чатботове, за да подготвят или репетират трудни разговори с партньори, близки или други хора.
„Хората определено все по-често се обръщат към изкуствения интелект, за да решават междуличностни проблеми“, посочва Елинор Харви, психотерапевт и клиничен директор на Relationship Therapy Practice.
Според нея през последните шест месеца се забелязва осезаем ръст на случаите, в които клиентите ѝ споделят, че използват ИИ. В някои ситуации това им помага, но в други може да насърчи нездравословни модели на поведение.
В определени случаи изкуственият интелект може да бъде от полза. Родителите, които отглеждат съвместно дете след раздяла, например могат да използват чатбот, за да преценят дали съобщенията им звучат прекалено агресивно. Подобни системи могат да помогнат и на хора, преживяващи силен стрес заради развод, да изразят по-ясно чувствата си или да намерят подходи за овладяване на емоциите.
Харви обаче обръща внимание и на потенциалните рискове. Тъй като чатботовете не са хора, потребителите могат да ги приемат за обективни посредници, способни да разрешат възникналите спорове. Те обаче не познават историята на връзката, личния опит на партньорите или гледните точки на всички замесени.
„Отговорът, генериран от изкуствен интелект, може да изглежда необичайно авторитетен и убедителен. ChatGPT може за кратко време да представи добре структуриран и аргументиран анализ, което кара заключенията му да изглеждат рационални. Той обаче не познава историята на връзката и няма достъп до двете страни на историята. В крайна сметка просто отговаря на зададен въпрос, а не оценява отношенията между двамата“, отбелязва Стивън Бухвалд, директор на Manhattan Mental Health Counseling.
Когато чатботът се използва, за да определи кой е прав в спор с партньора, съществува риск от задълбочаване на конфликта. Въпроси като „Кой е неразумен?“ или „Партньорът ми манипулира ли възприятието ми за реалността?“ възлагат на езиковия модел ролята на арбитър, който трябва да отсъди между двете страни.
Според Бухвалд подобна оценка може временно да засили увереността на единия партньор, но същевременно да намали вероятността за помирение. Вместо да търсят потвърждение на собствената си правота, потребителите биха могли да задават въпроси, насочени към самоанализ - например какво може да не отчитат в конкретната ситуация или как да изразят чувствата си, без да приписват мотиви на другия човек.
Допълнителен проблем възниква, когато отговорите на чатбота се използват като аргумент в подкрепа на едната страна. Харви предупреждава, че изказвания като „Обсъдих това с Claude“ или „ChatGPT каза, че проблемът е в теб“ могат да изострят противопоставянето, като превърнат изкуствения интелект в своеобразен съюзник на единия партньор срещу другия.
В подобна ситуация човекът, който не е участвал в разговора с чатбота, може да се почувства изключен и да реагира отбранително. Според психотерапевтката това нарушава нормалната комуникация между партньорите и затруднява намирането на общо решение.
Езиковите модели имат и друга особеност, която може да задълбочи проблемите в личните отношения - склонността да се съгласяват с потребителя и да подкрепят неговите убеждения. Това поведение е известно като „подмазване“ на изкуствения интелект. Изследване на Станфордския университет показва, че при проведените тестове 11 водещи големи езикови модела са реагирали на междуличностни дилеми по начин, който ласкае потребителя, с близо 50% по-често от хората.
Според авторите на проучването подобна склонност крие реални рискове, когато системите предпочитат да потвърждават очакванията на потребителите, вместо да оспорват гледната им точка. Това може да попречи на хората да поемат лична отговорност за конфликтите и да възстановят отношенията си.
Харви посочва и друго ограничение – чатботовете се опират на информацията, предоставена от потребителя, но невинаги успяват да отчетат контекста, хумора или конкретните обстоятелства, довели до спора. В резултат на това дори използването им без открито противопоставяне може постепенно да увеличи дистанцията между партньорите.
„Когато човек обсъжда с изкуствения интелект неща, които би могъл да сподели с партньора си, това в крайна сметка ги отдалечава още повече“, посочва тя.
