За да разберем защо спането до късно може да има недостатъци, е полезно да разгледаме двата основни процеса, регулиращи съня.
Първият, хомеостатът на съня , е като „резервоар за сън“. Колкото по-дълго сме будни, толкова повече се пълни той с напрежение от съня и толкова повече чувстваме нужда да си легнем и да подремнем. Вторият, нашият циркаден ритъм, се настройва всеки ден чрез излагането ни на светлина и тъмнина, температурни промени, дори когато се храним или се движим. Тези фактори работят заедно, за да ни накарат да се чувстваме сънливи, в идеалния случай в подходящо време всяка вечер.
Наваксването на съня може да наруши както хомеостата ни на съня, така и биологичния ни часовник. Това е вярно независимо дали си лягате по-рано или спите по-дълго. Тъй като допълнителният сутрешен сън намалява натиска от съня ни по-късно през деня, може да не се чувстваме уморени до по-късно същата вечер. И тъй като не само спим по различно време, но и правим всичко останало по различно време - включително излагането на светлина - това може да повлияе и на циркадния ни ритъм.
Резултатът? Може да спим в неделя сутрин и да заспим по-късно в неделя вечер, така че когато алармата ни звънне в 06:00 часа в понеделник, да не сме спали достатъчно - цикълът започва отначало. „Все едно сменяме часовите зони всяка седмица“, казва Мелинда Кейсмент, психолог на съня и директор на Лабораторията за сън към Университета в Орегон.
Въпреки че наваксващият сън трябва да се използва предпазливо, това не винаги е лоша идея. Ето кога може да е полезно да си починете допълнително.
Ползите от възстановителния сън
Как краткият сън влияе на здравето и когнитивните ни способности, все още се разплита. Но при внимателно контролирани експерименти за ограничаване на съня стана ясно, че една особено тежка нощ влияе на нашата физиология. И поне някои от тези последици могат да бъдат притъпени, ако не и обърнати, с наваксващ сън.
В едно проучване, хора, които са спали само два часа за една нощ, са показали по-висок брой на два вида бели кръвни клетки , което потенциално показва физиологична реакция на стрес. На някои участници е бил предоставен осемчасов сън на следващата нощ. Но дори и след това броят на белите им кръвни клетки не се е възстановил напълно. Участниците, на които е било позволено да спят до 10 часа на втория ден, обаче са имали нива, които са се върнали почти до изходното ниво.
Друг експеримент изследва какво се случва, когато 11 мъже, които обикновено спят по осем часа всяка нощ, са ограничени до четири. Шест нощи кратък сън са достатъчни, за да нарушат клирънса на глюкозата и инсулиновите им реакции . Ако се поддържат дългосрочно, тези физиологични промени могат да повишат риска от диабет тип 2. Но след още шест нощи с възможност за 12-часов сън, техните показатели се връщат към изходните си нива.
Други експерименти са установили, че наваксващият сън след цяла нощ може да възстанови когнитивните ни функции.
Нищо от това не означава, че лягането през уикенда (или ранното заспиване) противодейства на всеки ефект от липсата на сън, особено когато краткият сън продължава седмици или месеци. Бдителното внимание (способността ни да останем фокусирани и да реагираме бързо) и пространствената ориентация изглеждат особено уязвими. В тези случаи дори наваксващият сън през уикенда не може напълно да обърне ефектите от краткия сън през делничните дни.
Съществуват и дрямки. Те също могат да бъдат полезни за хора, на които им липсва енергия. Но обикновено се изучават отделно от наваксващия сън през нощта.
Наваксване на съня, спасяване на животи
Но тези изследвания са проведени в изкуствени лабораторни условия. Какво се случва, когато хората наваксат със съня си в реалния свят?
