Добрата информираност, адекватната хидратация и съобразяването с метеорологичните условия остават най-ефективният начин за намаляване на риска
Все по-често времето ни изненадва с резки температурни промени – след дни с екстремни горещини внезапно настъпва захлаждане, а през зимата не са рядкост периоди на необичайно високи температури, последвани от рязко застудяване. Макар подобни колебания да изглеждат като обикновена промяна на времето, те поставят организма под сериозно изпитание.
Организмът се нуждае от време за адаптация
Човешкото тяло непрекъснато се стреми да поддържа постоянна вътрешна температура около 36,5–37 градуса. Когато външната температура се промени рязко, механизмите за терморегулация трябва бързо да се приспособят. Това натоварва сърдечно-съдовата система, нервната система и обмяната на веществата.
При внезапно застудяване кръвоносните съдове се свиват, за да се намали загубата на топлина. Обратно – при високи температури те се разширяват, което улеснява охлаждането на организма чрез изпотяване. Честите и резки промени между тези състояния могат да предизвикат временен дискомфорт и да натоварят организма.
Кои хора са най-застрашени?
Най-чувствителни към температурните колебания са:
-
възрастните хора;
-
малките деца;
-
хората със сърдечно-съдови заболявания;
-
пациентите с хронични белодробни заболявания;
-
хората с диабет;
-
бременните жени.
При тези групи рискът от влошаване на здравословното състояние е по-висок, тъй като адаптивните механизми често работят по-бавно или са отслабени.
Какви симптоми могат да се появят?
Рязката смяна на температурата може да доведе до:
-
главоболие;
-
отпадналост и умора;
-
замайване;
-
колебания в кръвното налягане;
-
ускорен пулс;
-
затруднено дишане при хора с белодробни заболявания;
-
обостряне на мигрена и ставни болки при някои хора.
Много хора определят себе си като „метеочувствителни“. Макар медицината да не разглежда метеочувствителността като самостоятелно заболяване, редица изследвания показват, че атмосферните промени могат да влияят върху симптомите при хора с определени хронични заболявания.
Влияние върху сърцето
Особено внимание заслужават сърдечно-съдовите заболявания. При студено време сърцето работи по-интензивно, тъй като кръвоносните съдове се свиват и кръвното налягане може да се повиши. При високи температури пък организмът губи повече течности чрез изпотяване, което увеличава риска от обезводняване и нарушен електролитен баланс.
Тези промени могат да бъдат опасни за хора със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето или артериална хипертония.
Влияние върху имунната система
Самите температурни колебания не причиняват вирусни инфекции, но могат да създадат условия, при които организмът временно е по-податлив на заболявания. Рязкото охлаждане, особено ако човек е изпотен, може да намали локалната защита на лигавиците на носа и гърлото, което улеснява развитието на инфекции при контакт с вируси.
Как да намалим риска?
Специалистите препоръчват:
-
да се следи прогнозата за времето и облеклото да се съобразява с очакваните промени;
-
да се приемат достатъчно течности, особено при високи температури;
-
да се избягва прекомерното физическо натоварване в най-горещите часове;
-
хората с хронични заболявания да приемат редовно предписаните лекарства и при нужда да се консултират с лекар;
-
при продължителни горещини или застудяване да се ограничи престоят на открито в най-неблагоприятните часове.
Рязката смяна на температурите е предизвикателство за човешкия организъм. Макар при повечето здрави хора адаптацията да настъпва сравнително бързо, при възрастните, децата и хората с хронични заболявания подобни климатични промени могат да доведат до сериозни здравословни проблеми. Добрата информираност, адекватната хидратация и съобразяването с метеорологичните условия остават най-ефективният начин за намаляване на риска.
