„Винаги трябваше да се постарая малко повече“: Марин Ахмед пред ТАРАЛЕЖ за живота между България и Йемен
Успешният фризьор разказва за арабските си корени, предразсъдъците, посещението в Йемен и пътя към собствения си салон
„Трябвало е винаги да се постарая малко повече.“ Така Марин Ахмед - успешен фризьор със собствен салон в София, разказва за детството си като дете с арабски корени, израснало в България. С баща от Йемен и майка българка той открито говори за предразсъдъците, с които се е сблъсквал, за уроците, които е получил от двете култури, и за пътя към професионалния успех.
Марин Ахмед споделя, че вече 17 години не е спирал да работи като фризьор. Въпреки че през годините е опитвал и други професии, никога не е оставял занаята.
„Всяка сутрин ставам с удоволствие. Всеки ден си записвам часовете с удоволствие, защото това ми харесва. Стигнал съм до заключението, че това е любимото ми нещо. Всичко друго бих правил само за пари, а това го правя и с удоволствие.“
Любовта към професията идва неочаквано. Макар майка му да е фризьор и сред първите собственици на фризьорски салони в София, като дете той не проявявал интерес към занаята. Всичко се променя, когато кандидатства по европейска програма за обучение.
„Карах една година курс и от този ден до днес не съм спирал“, разказва той.
Още от най-ранна възраст Марин Ахмед се сблъсква с различното отношение на околните заради по-тъмния цвят на кожата и арабския си произход. По думите му именно това е причината като дете да стане обект на предразсъдъци.
„От първи до четвърти клас абсолютно усещах това заради цвета на кожата и различната визия. До осми клас съм бил, да кажем, невербално тормозен.“
По думите му обаче с времето е успявал да променя първите впечатления на хората.
„Сам съм си извоювал уважението. Хората идваха с някакви нагласи и погрешни представи, но след това с голяма част от тях станахме близки приятели.“
Той не крие, че често е имал усещането, че трябва да доказва повече от останалите.
„В очите на другите винаги съм изглеждал различно и е трябвало винаги да се постарая малко повече. Другите го правеха с лекота, защото бяха в своята среда. За по-различните хора като мен трябват малко повече усилия и късмет.“
Въпреки това Марин казва, че никога не се е чувствал чужденец в България.
Той не крие, че посещението в родината на баща му - Йемен, и по-специално град Аден, му е оставило силни впечатления.
Най-силно го впечатляват културата, ежедневието и начинът, по който хората гледат към бъдещето. Според него страната е интересна, но животът там е коренно различен от този в Европа.
„Ежедневието им е толкова обикновено и бедно, че когато отидеш там, имаш чувството, че се връщаш 100 години назад. Много интересна страна, но не е за постоянно живеене.“
По думите му още преди години младите хора в Йемен са искали промяна и по-добро бъдеще.
Вместо да възприема арабския си произход като пречка, Марин смята, че той по-скоро му е помогнал в професионалния път.
„Повече ми е помогнал, отколкото да ми е навредил. Хората се интересуваха от мен от любопитство, а след това голяма част от тях спечелих като мои клиенти и приятели.“
Според него и българското общество постепенно става по-приемащо към хората с различен произход.
Според него една от най-често срещаните заблуди за арабите и мюсюлманите е, че мнозина ги възприемат като крайни хора.
„Много хора, когато чуят за араби и мюсюлмани, ги мислят за крайни хора. Но ако се запознаят с такава група хора, в повечето случаи абсолютно си променят мнението. Проблемът е, че се раждат с готово мнение за тях.“
Към младите хора, които се чувстват различни или не напълно приети, той отправя просто послание.
„Не обръщайте внимание на подобни оценки. Когато човек ви опознае, когато чуе какво мислите и види какви са действията ви, тогава може да разбере кои сте всъщност. Не позволявайте чуждото мнение да определя как виждате себе си.“
