Актьорът Делян Дъбов пред Таралеж: Боли ме, че България е в челните класации на негативните тенденции

На 1 юли в София беше представена първата стихосбирка, написана от актьора Делян Дъбов. Той е завършил НАТФИЗ с две специалности – „Актьорско майсторство за драматичен театър – Публична реч“ и „Актьорско майсторство за музикален театър“. Водещ на концерти и фестивали, рецитатор, актьор, певец. Някои са го виждали в ролята на дядо Коледа. От 2003 до 2011 г. играе в Драматичен театър „Драгомир Асенов“ в Монтана, както и в София. Член е на Съюза на българските филмови дейци.

Какво е да си актьор в България сега?

За мнозина актьори реализацията е изпитание, за други не. В България има невероятно талантливи актьори, които имат по-стеснен кръг на изяви. Някои колеги са по-популярни, но в комерсиални участия. Така че... относително е. По принцип актьорството е призвание на духа, стига да не започне материализмът да го води.

Наскоро издадохте първата си стихосбирка. Колко години писахте стиховете си, кой е най-любопитния момент от подготовката й?

Стихосбирката "Сълзи от мастило " писах в продължение на 10 (десет) години, защото непрестанно обновявах и редактирах стиховете. Тази моя самокритика можеше да продължи още и още. Един ден известният български литературовед Юлий Йорданов (той е автор на 29 книги) ми каза: "Времето и състоянията на поета се променят. Гледната точка с годините е различна. Остави стиховете така, както си ги почувствал тогава". И аз го послушах.

Вие работите със Словото, страхувал ли сте се някога от силата на думите?

Добре казано, но някак не съм съвсем съгласен, че това е „работа“. Усещам го като състояние на душата, когато неочаквано и внезапно в ума ми идват думите, а с тях и римите. Зарязвам каквито и битовизми в момента да правя, вадя писалката и записвам. Иначе утре вече е забравено. Не се страхувам от силата на думите. Родният ни Български език носи богатство на изключителни словосъчетания и глаголни форми. А това е благодат за поетите.

Кои са филмите и ролите, които са в сърцето Ви? На какво Ви научиха те?

Участвал съм в много филми и епизодични роли в телевизионни български сериали. Най-съкровени спомени пазя от исторически филми в наши и предимно чуждестранни продукции. " Български хроники" на режисьора Дочо Боджаков, "Марк Аврелий" режисиран от испанеца Израел Дел Санто и други.
По време на снимките се чувствам като прероден в друга епоха - декори, костюми, атмосфера... Това  ме връща да изживея тогавашното време. Благодаря на Бог, че ми е дал тази възможност чрез актьорството.

Може ли да изброите някои от тях?

Имам шест епизодични роли в чужди филми и български ТВ сериали. В българските сериали - " Откраднат живот" , " Революция Z ", " Лъжите в нас" , " Къде е Маги " , " С река на сърцето", " Фамилията"  . и филмите " Love. net", ( реж. Илиян Джевелеков), " Легендата" ( реж. Влади Въргала) и други.
Опитът ми в американските филми е свързан с " Морски пехотинци" , " Въздушен удар", " Психиатрията Стоунхърт" в реплики с Бен Кингсли. Моят досег до италианските колеги е чрез лентите " Джо Петрузинио“, "Дъщерята на капитана".

А в театъра?

Играх осем сезона в Драматичния театър Монтана от 2003 до 2011 г. Поставяхме театрални проекти със Сдружение на дейци на изкуството "Арткооп", " Жар-театър" и други. Имам дублажи в студио "Графити" , радио реклами в радио " Зорана".

То не е ли църковно радио?

11 години бях певец в църковния хор на храм "Св. св. Кирил и Методий". Заедно имахме турнета преди години в Русия и в Гърция, концерти и участия в международни фестивали за православна музика.

Колко са песните, написани по Ваши стихове? Кои изпълнявате сам, кои са с други певци?

В началото съвсем случайно направих и музика към няколко мои стихове. Някои от тях изпях на представянето на книгата си. Песни по мой текст са: "Сълза в огледало" изпълнена от Валентин Велчев, "Песен на тъмно" - съвместно с Благовест Зерлиев от група " Атлас", "Твоята звезда", изпълнена от Стоян Петров. 
После и други певци харесаха текстове и превърнаха в песен. Валентин Велчев - "Сълзи в огледало", Благовест Зерлиев, Стоян Петров, Николай Захариев и други нови проекти предстоят. Благодаря им!

Какво стои зад блясъка и славата на сцената?

Блясъкът и славата на сцената са всъщност  само „първа фронтова линия" на това, което стои преди тях. Много труд, организация, дисциплина и жертви са прелюдията по пътя към сцената. Според мен какъвто и да творец - артист, музикант, художник, писател и т.н. – той се измерва с плодовете на своя продукт, дадено му само да създава изкуство. Мениджърът, продуцентът е този, който продава. Това са две много различни професии. На мен и на други артисти се налага да вършим и двете  неща. И в това е проблемът.

Някои от стиховете Ви са за социалната страна на битието. До кога ще оцеляваме?

Наскоро в интервю за една телевизия водещият се опита да ме провокира, че поезията е "за лично ползване". Категорично не съм съгласен. Имам няколко стихотворения в книгата - "Остатъка български", "Бит", "Апокалиптично", "Неродени цветя" и др., с които изразих своето негодувание от съвременния свят, исках да докосна хората, да им кажа, че не са сами в подобни изпитания. Нали за това сме призвани хората на изкуството - да се опитаме да сме огледало на действителността. И благодаря на ИК "Новата цивилизация" , че ми даде доверие, хареса стиховете и издаде стихосбирката.

Говорите за негодувание. Къде сме сега след 36 г. Преход?

Питате ме - "Къде сме сега след 36 години"... Как къде? Никъде! Имам Божията милост да живея преди "10- ти" и след, по време на "прехода". Преход е измислено понятие. Усещам пълна разруха на едни от най- важните отрасли в съществуването на една суверенна държава. А именно - здравеопазване, образование, спорт, култура, социални дейности, правосъдие, грижа за обществото като цяло. Няма да споря, ако някои мислят, че не съм прав, но това са фактите. България води в челните класации по едни от най-негативните показатели - висока смъртност, болести, пороци и други. Това е моята болка. Нали след въвеждането на еврото цените нямаше да станат двойни!?! Пак ни излъгаха!

Какво е Вашето послание към читателите на Таралеж? 

Таралежът трябва да боде при всяка несправедливост.А не само когато има опасност, да се свива на кълбо. Бъдете ми живи и здрави. И имайте благословение !

Кой от Вашите стихове Ви идва по-често като текст, може би – по-любим?

Всички стихотворения са ми любими, щото ги имам като мои рожби. Това са моите сълзи превърнати в мастило! Ето една от тях:

 НОЩЕН ГОСТ

Мечтите ми заспиват вече

в стаята на горния етаж.

В пустинния си път далечен

уморени са от обич на мираж.

В съня осиротяла ще гостува

любов неизмеримо жива.

Почерпена от вярата ще отпътува

все тъй нещастна и красива.