Как Иран разширява кампанията си за натиск, за да принуди САЩ да направят отстъпки

Иран залага, че може да надживее Вашингтон, като превърне търговските пътища, корабните пътища и енергийната инфраструктура на Близкия изток в точки на натиск, които непрекъснато повишават цената на конфронтацията, според представители и анализатори от Персийския залив, предаде Ройтерс.

Вместо да търси решителна военна победа, Техеран следва стратегия на калибрирана ескалация, насочена към разширяване на конфликта, без да се предизвиква пълномащабна война.

Целта, казват те, е да се убедят Съединените щати и техните съюзници, че "овладяването на кризата е по-скъпо от удовлетворяването на исканията на Иран относно Ормузкия проток".

Посланието от Техеран е, че ако Вашингтон не приеме ново статукво, което дава на Иран по-голяма роля в Ормузкия регион, конфликтът може да се разпространи отвъд Персийския залив.

Като излага на риск множество морски възли и енергийни активи, Иран вярва, че може да засили позициите си във всякакви бъдещи преговори.

"Иран от самото начало се опитва да надмине Съединените щати в ескалацията, като разширява възможностите си за ескалация, така че винаги да предлага нещо ново всяка седмица - нова география, нов вид оръжие, нов вид цел", каза пред Ройтерс Майкъл Найтс от Вашингтонския институт.

"По-голямото предимство, което имат, не е, че могат да навредят на Америка или Израел", добави Найтс. "Тяхното голямо предимство е, че могат да навредят на регионалните държави и на световната икономика."

След като демонстрира способността си да нарушава трафика през Ормузкия проток, през който преди войната е преминавала около една пета от световното потребление на петрол, Техеран даде сигнал, че няма забранени морски възли.

Заплахите за енергийната инфраструктура на Червено море и Саудитска Арабия предполагат по-широки усилия за повишаване на разходите за защита на световната търговия, като същевременно се поставя на изпитание толерантността на Вашингтон към смущения.

Подходът на Иран отразява това, което един източник от Персийския залив определи като убеждение сред командирите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, че "те могат да получат повече".

Те виждат възможност в това, което според тях е нежеланието на президента Доналд Тръмп да се забърка дълбоко в друг конфликт в Близкия изток преди междинните избори през ноември.

"Иранците... вярват, че като разширят войната и увеличат натиска, той в крайна сметка ще отстъпи", каза източникът от Персийския залив. "Тръмп смята, че може да удари силно иранците и да ги доведе до масата за преговори, но те няма да се огънат."

Това изчисление е в основата на преговорната стратегия на Техеран.

Тръмп заяви, че преговорите с Иран ще се проведат в понеделник, след като по-рано заяви, че е отменил предстояща атака с надеждата да осигури споразумение за повторно отваряне на Ормузкия проток. Техеран обаче заяви, че в момента не води преговори със Съединените щати.

Високопоставен ирански източник заяви, че ръководството на Техеран е заключило, че по-ранните опити за гъвкавост само са довели до по-голям натиск от Вашингтон, което засилва мнението, че трябва да се установят лостове за влияние, преди да могат да започнат смислени преговори.

Според оценката на Техеран източникът е заявил, че Тръмп тълкува отстъпките като слабост и реагира само на натиск.

Майкъл Сингх, старши сътрудник във Вашингтонския институт, заяви, че Техеран смята, че все още държи инициативата, отчасти защото администрацията на Тръмп изглежда несигурна докъде е готова да стигне във военно отношение.

"Иранците се опитват да се възползват от предимството си", добави той. "Те са заинтересовани от установяване на суверенитет над пролива и упражняване на селективен контрол над водния път."

Алън Еър, бивш американски дипломат и експерт по Иран, заяви, че Техеран следва стратегия за възпиране, целяща да принуди Вашингтон да вдигне блокадата си и да спре военните удари. "Те не искат САЩ да диктуват темпото на събитията", каза той.

В центъра на спора е бъдещото управление на Ормузкия проток. Оман е представил на Иран подкрепено от Персийския залив предложение за управление на водния път, включително доброволни такси за ползване, според регионални източници.

Техеран обаче търси административна власт над пролива и възможността да налага такси за обслужване на плавателните съдове. Вашингтон отхвърли всякакви такси, настоявайки Ормузкият проток да остане международен воден път, свободен от ирански контрол.

Кампанията на Иран доведе до последствия, които отразяват логиката на неговата стратегия. Тъй като заплахите се разшириха отвъд Ормузкия регион, регионалните и западните сили все повече се фокусираха върху защитата на търговските пътища и енергийната инфраструктура, вместо върху засилването на натиска върху Иран.

Нововъзникващата морска коалиция, водена от Саудитска Арабия, е пример за тази промяна. Източници от Персийския залив я описват като отбранителна рамка, фокусирана върху ескортиране на търговски кораби, споделяне на разузнавателна информация и защита на морските пътища, а не като директна конфронтация с Иран.

Найтс сравнява усилията с европейската мисия "Аспидес" в Червено море, която е създадена, за да защитава търговския трафик, а не да променя военния баланс.

За Техеран тази динамика представлява мярка за успех. Неспособен да се мери директно с военната мощ на САЩ, Иран все още може да налага разходи, като принуждава правителствата и военноморските сили да заемат отбранителна позиция.

Всяка нова заплаха, независимо дали в Ормуз, Баб ал-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив или другаде, увеличава ресурсите, необходими за поддържане на потока на световната търговия.

В основата си състезанието е въпрос на издръжливост. Иранските лидери изглежда вярват, че могат да търпят икономически натиск по-дълго, отколкото водената от САЩ коалиция може да толерира повтарящи се смущения в световната търговия и енергийните пазари.

Стратегията има и дипломатическа цел. Демонстрирайки, че може да разшири кризата, когато е необходимо, Техеран се надява да оформи условията на евентуални преговори.

"Ако ще има преговори, те ще определят условията", каза Рей Такей от Съвета по външни отношения и бивш съветник по Иран в Държавния департамент на САЩ. "И двете страни отговарят на ескалацията с ескалация."

И все пак нито една от страните не изглежда склонна да отстъпи. Докато Вашингтон и Техеран продължават да изпитват взаимната си решителност, остава рискът стратегия, предназначена да увеличи максимално влиянието си, да се превърне в конфликт, който нито едната, нито другата страна не може да контролира напълно.