"Сините" показаха, че могат не само да мечтаят за европейски пробив, но и да се държат като отбор, който заслужава да бъде сред най-добрите
Преди няколко години подобно гостуване щеше да бъде посрещнато със страх. Пълен стадион, силен съперник и минимален аванс от първия мач обикновено означаваха едно - тежки 90 минути, в които най-важната задача е да оцелееш. В Крайова обаче Левски показа, че вече е различен отбор.
Да, "сините" изпуснаха аванс от два гола. Да, имаше моменти, в които Университатя ги притисна сериозно и сякаш един гол можеше да обърне целия развой на сблъсъка. Но именно в такива вечери се вижда колко е израснал един отбор.
След 2:0 много български тимове в близкото минало вероятно щяха да се приберат дълбоко в собствената си половина и да чакат последния съдийски сигнал. Левски не го направи. Дори след като домакините изравниха, футболистите на Хулио Веласкес не се отказаха да атакуват. Създадоха положения, удариха две греди чрез Кристиан Димитров и Сержиньо и до последната минута изглеждаха опасни.
Разбира се, имаше и доза късмет. Кристиан Димитров изчисти топката от голлинията, Светослав Вуцов направи няколко решаващи спасявания, а защитата трябваше да издържи сериозен натиск. Но в европейските турнири никой не стига далеч само с красив футбол. Нужно е да умееш да страдаш, когато мачът го изисква, и да оцеляваш в трудните моменти. Именно това направи Левски.
Още по-важното е, че "сините" не изглеждаха като отбор, който е попаднал случайно на тази сцена. Те играха с увереност, не се притесниха от атмосферата на препълнения стадион и на няколко пъти показаха, че могат да накажат всяка грешка на своя съперник.
Тази вечер не трябва да се разглежда просто като класиране за третия квалификационен кръг на Шампионската лига. Тя означава много повече. С успеха в Крайова Левски вече си гарантира участие поне в основната фаза на Лигата на конференциите - нещо, което носи сериозни приходи, ценен международен опит и възможност клубът да продължи да се развива.
Но най-ценната печалба не е финансовата. Тя е увереността. Левски показа, че може да играе равностойно далеч от дома срещу качествен европейски съперник, да поведе с два гола, да издържи на тежък натиск и да не се пречупи, когато мачът се обърна.
Пред "сините" предстоят още по-тежки изпитания по пътя към мечтаната основна фаза на Шампионската лига. Никой не може да обещае, че тази приказка ще продължи до края. Но едно вече е сигурно - европейската есен е осигурена, а Левски си върна нещо, което дълго липсваше. Самочувствието, че принадлежи на тази сцена.
Защото най-важният извод след вечерта в Крайова не е просто класирането. Най-важното е, че Левски вече не изглежда като отбор, който се надява да оцелее в Европа. Изглежда като отбор, който идва, за да се състезава.
