Д-р Евлоги Станчев пред ТАРАЛЕЖ: Умората от Вучич обедини сърбите, но промяната има различни лица

Студентите спечелиха общественото доверие, но пред тях стоят сериозни предизвикателства – от намирането на обща политическа платформа до определянето на външнополитическия курс на страната. 

Изборите в Сърбия белязаха края на дългогодишното управление на Александър Вучич и дадоха възможност на студентското движение да заяви претенциите си за политическа промяна. Какво стои зад победата на студентите, могат ли те да се обединят около обща програма и какви ще бъдат последствията за вътрешната и външната политика на страната?

По тези въпроси международният редактор на ТАРАЛЕЖ Михаил Анастасов разговаря с историка д-р Евлоги Станчев.

Изборите са червен картон за сръбския политически елит

Според д-р Станчев успехът на студентското движение е резултат от натрупаното през последните години обществено недоволство и енергията на масовите протести. По думите му демонстрациите са показали, че политическият елит – както управляващите, така и опозицията – е изчерпал значителна част от доверието на гражданите.

„Това е червен картон за сръбския политически елит“, коментира историкът.

Той отбеляза, че изборните резултати и високата избирателна активност не са изненада на фона на общественото напрежение и продължителните протести.

Станчев обаче предупреди, че победата на студентската листа не означава автоматично коренна промяна в политическия живот на Сърбия. Управлението на Вучич е продължило години и е изградило влияние в медиите, министерствата и местната власт.

Демонтирането на този модел ще изисква време и не може да се случи само с промяна на политическото мнозинство.

Неясен външнополитически курс и много въпросителни пред студентите

Според историка пред студентската листа стоят сериозни предизвикателства, тъй като тя влиза в политическия процес без достатъчно ясни позиции по редица чувствителни за сръбското общество въпроси.

Сред тях са отношенията с Русия и Китай, европейската интеграция и евентуалното присъединяване към санкциите срещу Москва заради войната в Украйна.

Станчев подчерта, че студентското движение е обединено преди всичко от искането за върховенство на закона, но това само по себе си не е достатъчно за изграждането на последователна политическа програма.

„Много трудно ще намерят общ език вътре в студентското движение. Те са много разнородни, защото първоначалната им платформа беше насочена към цялото сръбско общество“, посочи историкът.

По думите му ключовият въпрос е дали участниците в движението ще успеят да преодолеят идеологическите си различия и да постигнат съгласие по конкретните политики.

Косово остава червена линия за сръбското общество

В разговора беше засегната и темата за отношенията на Сърбия със съседните държави. Михаил Анастасов припомни интервю на лидера на студентското движение Илия Сърданович пред черногорско издание, в което той заявява, че Сърбия трябва да подобри отношенията си със съседните народи.

По този повод д-р Станчев обърна внимание на нерешените конфликти в Западните Балкани.

„Не само Косово е гореща точка на Балканите. Знаем и за Република Сръбска в Босна. Това са конфликтни точки, това са постоянно реактивиращи се рани на Западните Балкани, които се използват с политическа цел“, коментира той.

Според историка предстои да се види каква позиция ще заеме новото политическо ръководство по тези въпроси.

Станчев подчерта, че Косово остава особено чувствителна тема за сръбското общество. По думите му един сръбски гражданин може да има проевропейски възгледи, но това не означава непременно, че ще промени позицията си по косовския въпрос.

Промяната има различно значение за различните избиратели

Международният редактор на ТАРАЛЕЖ Михаил Анастасов постави и въпроса доколко разнородното студентско движение може да се превърне в устойчив политически субект.

Д-р Станчев отбеляза, че зад общото недоволство от управлението на Вучич стоят различни очаквания за бъдещето на страната.

„Първо трябва да дефинираме думата промяна, защото умората от режима на Вучич е общият знаменател за всички, но всеки дефинира промяната по различен начин“, заяви историкът.

Според него за част от обществото промяната може да означава по-тясно обвързване с Европейския съюз. За други тя може да предполага продължаване на досегашния политически курс, а за трети – засилване на националистическата реторика.

Станчев смята, че в сръбското общество има воля за промяна, но остава отворен въпросът дали различните групи избиратели ще успеят да намерят обща основа.

Той предупреди и че поражението на Вучич не означава, че той и политическите му съюзници ще престанат да бъдат фактор. По думите на историка за тях са гласували около 1,7 милиона души, което показва, че подкрепата за тях остава значителна.

Реакцията на Русия и Украйна

В разговора беше засегната и международната реакция на изборните резултати, включително тази на Киев и Москва.

Д-р Станчев определи реакцията на Украйна като разбираема предвид продължителното управление на Вучич и отношенията на Сърбия с Русия.

Историкът обаче подчерта, че изборите не бива да се разглеждат единствено като вот „за“ или „против“ Русия. Предизвикателството пред новите политически сили ще бъде да формулират ясна позиция по външнополитическите въпроси.

За България, по думите на Станчев, е важно Сърбия да бъде предвидим съсед. Това прави бъдещия политически курс на Белград съществен въпрос не само за самата Сърбия, но и за стабилността и отношенията в целия регион.

Победата на студентското движение отваря нов етап в сръбската политика, но сама по себе си не гарантира нито бърза институционална промяна, нито единна външнополитическа ориентация. Предстои да се види дали обществената енергия, събрана около протестите, ще се превърне в устойчива политическа програма и работещ модел на управление.