Мария Симеонова за Таралеж: Ирония е Варна да бори хибридни заплахи, а Москва да притежава земя наблизо
България започна да разчита на съюзническа солидарност, когато беше засегната, коментира ръководителят на българския офис на ЕСВП
Посещението на ръководителя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в България със сигурност дава политически сигнал за стратегическата важност на региона, а също и за страната ни. Солидарността проличава много ясно именно по външните граници на Съюза, които в конректния случай се оказват и най-слабото звено на източния фланг.
Това заяви за ТАРАЛЕЖ Мария Симеонова, директор на българския офис на Европейския съвет по външни политики (ЕСВП).
По думите й ЕС търпи и вътрешна критика по адрес на неспособността да се постигне единство по въпроса за единната позиция на Съюза в евентуални преговори с Русия.
„Именно в скорошно писмо до Антонио Коща, Джорджа Мелони постави въпроса кой и с какъв мандат ще представлява ЕС в преговорите с Русия. Колкото по-убедително европейските държави показват, че могат да действат заедно, когато една от тях е под натиск, толкова по-силна ще бъде и общата им позиция в преговорите“.
Центърът за москра сигурност в България и Румъния
Симеонова сложи посещението на Фон дер Лайен в България в регионален контекст, коментирайки създаването на Центъра за морска сигурност, което бе обявено онзи ден в рамките на посещението на ръководителя на ЕК в Румъния. Предвидените средства за неговото изграждане са 50 млн. евро, припомня Таралеж.
„Идеята за център за морска сигурност не е нова. Тя е част от приетия през май 2025 г. Стратегически подход на ЕС за Черно море. За съжаление, отне повече от година на България и Румъния да излязат с обща визия за този център, а динамиката се засили когато двете държави започнаха да изпитват преки последици от войната. Сега има план за две звена - във Варна и Констанца, и предложение на ЕК за 50 млн. евро, за да се ускори изграждането им“.
Според експерта от ЕСВП „Румъния поема защитата на критична инфраструктура – изконен интерес предвид газовите находища в тяхната изключителна икономическа зона, а България ще отговаря за противодействието на хибридни заплахи“.
Симеонова обаче посочва иронията, при която „Варна ще бъде едно от двете звена на центъра, борещо се с хибридни заплахи, а само на около 25 км южно от града московската община е собственик на българска земя“.
По думите на експерта, за да развие необходимия капацитет, България ще трябва да работи с други държави членки на ЕС за обмяна на опит, за сдобиване с необходимите технологии за морска осведоменост и технологии и спобонсоти за извършване на спасителни операции в морето. „Важна ще бъде и работата с Турция – през пролетта на тази година разговирите между тогавашния външен министър Нейнски в Истанбул с турската страна зададоха намерение за сътрудничество именно в областта на противодействие на хибридните атаки“.
Оттук според ръководителя на софийския офис на ЕСВП се отваря още една ниша за по-тясно сътрудничество между трите черноморски държави-членки на НАТО и за повече влияние на не-черноморски държави върху архитектурата на сигурността в Черно море.
ЕС е солидарен с България, а София с Брюксел?
Симеонова обръща внимание и на политическата страна на въпроса.
„България започна да разчита на съюзническа солидарност, когато беше засегната. В същото време правителството на Румен Радев се дистанцира от общите усилия за военна подкрепа на Украйна. Тази непоследователност отслабва позицията ни пред същите партньори, с чиято помощ искаме да превърнем България във важен транспортен хъб между Европа и Азия“.
България и Черно море – между икономическите потоци и военните рискове
Експертът фокусира вниманието си и върху динамиката между икономическия потенциал на Черно море и рисковете пред сигурността в региона.
„Предвид регионалната среща на върха по свързаността, която България ще домакинства през пролетта на 2027, правителството трябва ясно да обясни какво изисква тази амбиция в контекста на настоящата международна среда за сигурност. Ако през България минават важни търговски и енергийни потоци, територията се превръща в цел. Затова редом с амбициите за свързаност трябва да изграждаме институции, които са способни да реагират при кризи, и отбранителни способности, които да защитават инфраструктурата, от която зависи свързаността, и които да възпират държави, които биха я атакували“.
София и Букурещ: Мораториум върху ударите срещу цивилни кораби в Черно море
Симеонова коментира и идеята на българския и румънския държавни глави, Румен Радев и Никушор Дан, за мораториум върху ударите срещу цивилни кораби в Черно море, припомняйки, че това не е ново хрумване. „По линия на българското правителство, според мен у въпросната идея правителството видя единствената възможна реакция на руските атаки срещу търговски кораби в Черно море, която да се приеме най-широко от електората на Прогресивна България – от хора с проруски нагласи до умерени проевропейци“.
Ръководителят на софийския офис на ЕСВП припомня, че „Русия подписа зърнената сделка, но през 2023 г. спря да я прилага“. Оттук споразумение, договорено и от европейски държави, трябва да стъпва на готовността им да реагират заедно, ако то бъде нарушено, допълва Симеонова. В противен случай „призивите за мораториум рискуват да създадат у обществото илюзия за сигурност“, заключва експертът.
