АП/БТА

Изявленията на генералния секретар на НАТО предизвикаха остра реакция от Франция и разкриха дълбоки разногласия в ЕС за бъдещето на европейската сигурност

НАТО трябва да остане основният гарант за сигурността на Европа, а Европейски съюз следва да се откаже от илюзиите за изграждане на самостоятелен „европейски стълб“ на алианса и да продължи да поддържа тесни връзки със САЩ, независимо от политическата линия на президента Доналд Тръмп. Това заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте, цитиран от Политико.

„Ако някой тук смята, че Европейският съюз или Европа като цяло могат да се защитят без Съединените щати, нека продължава да мечтае. Това е невъзможно“, заяви Рюте пред членовете на комисиите по отбрана и външни работи на Европейски парламент. По думите му Европа остава неспособна да гарантира собствената си сигурност без американска подкрепа.

Изказването му дойде само дни след като поредица от изявления на Доналд Тръмп, включително заплахи за установяване на контрол над Гренландия, изостриха напрежението в алианса и породиха опасения за бъдещето на трансатлантическите отношения.

Рюте определи идеята за „европейски стълб на НАТО“ като „до голяма степен празна фраза“, предупреждавайки, че създаването на европейска армия би довело до сериозно дублиране на структури и способности. „Руският президент Владимир Путин много би харесал подобно развитие“, добави той.

Тези позиции влизат в пряко противоречие с вижданията на еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс, който в средата на януари призова ЕС да обмисли създаването на постоянна военна сила от около 100 000 войници и да преразгледа процесите за вземане на решения в сферата на отбраната. Изправен пред руската агресия, изместването на американския фокус от Европа и напрежението около Гренландия, Кубилюс настоя за „подход на големия взрив“ при преосмислянето на общата европейска отбрана.

На конференция в Стокхолм под мотото „Европа под натиск“ той зададе риторичен въпрос: „Щяха ли Съединените щати да бъдат по-силни, ако разполагаха с 50 армии на щатско ниво вместо с една федерална армия?“ Според Кубилюс отбранителната готовност на Европа зависи от три основни стълба – повече инвестиции в производствен капацитет, добре организирани институции и ясна политическа воля за възпиране и защита.

Въпреки това Рюте настоя, че Европа трябва да поддържа отворени канали за диалог с Вашингтон и подчерта, че Тръмп остава ангажиран с НАТО. „САЩ са напълно отдадени на колективната отбрана. И нека бъдем ясни – Съединените щати се нуждаят от НАТО“, заяви той. Генералният секретар не пропусна да припомни и ролята на Тръмп за увеличаването на военните разходи на страните членки до поне 2% от БВП. „Наистина ли мислите, че Испания, Италия, Белгия и Канада щяха да стигнат от 1,5% до 2% без Тръмп? Няма как“, подчерта Рюте.

Той предупреди още, че ако Европа реши да се защитава напълно сама, разходите ще бъдат далеч по-високи. „Ако искате да се справите без САЩ, забравете, че 5% от БВП ще са достатъчни – ще са нужни 10%“, заяви Рюте, като добави, че замяната на американските ядрени възпиращи способности би струвала „милиарди и милиарди евро“.

Изявленията му предизвикаха незабавна и остра реакция от Франция. Френският външен министър Жан-Ноел Баро написа в социалната мрежа X: „Не, скъпи Марк Рюте. Европейците могат и трябва да поемат отговорност за собствената си сигурност. Дори Съединените щати са съгласни с това. Това е европейският стълб на НАТО.“

Критиките бяха подкрепени и от Мюриел Доменаш, която определи разчитането на американска гаранция като остаряло мислене, изпращащо погрешен сигнал към Русия. Френската министърка на въоръжените сили Катрин Вотрен също подчерта, че Европа се нуждае от собствен силен стълб в рамките на НАТО, тъй като САЩ остават съюзник, но не винаги следват една и съща стратегическа линия.

Междувременно идеята за по-силна европейска отбрана в рамките на алианса получава подкрепа и от други държави, включително Германия. В същото време коментарите на Рюте противоречат и на позицията на финландския президент Александер Стуб, който, цитиран от Уолстрийт джърнъл, заяви в Давос, че Европа би могла да се защити сама дори и без пряка военна помощ от САЩ.

Дебатът около бъдещето на европейската сигурност така все по-ясно очертава стратегическите разломи между държавите членки и поставя под въпрос баланса между трансатлантическата зависимост и стремежа към по-голяма европейска автономия.

Още по темата

Иван Кръстев: Бъдещето на НАТО е под въпрос при Тръмп

Как алиансът се превръща от гаранция във въпросителна

Още

Белият дом отрече твърдения за натиск върху Украйна за отказ от Донбас

Вашингтон заяви, че не обвързва гаранциите за сигурност с териториални отстъпки от страна на Киев

Още

„Балканският модел“ като изход от войната в Украйна

Foreign Policy разглежда решение по примера на Косово като възможен компромис в преговорите с Русия

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.