Финансовите институции, които не са банки, ще продължат да работят при регистрационен, а не при лицензионен режим. Предвижда се обаче по-строг контрол върху дейността им чрез задължително взаимодействие между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Българската народна банка (БНБ).
"Въвеждаме императивна връзка между КЗП и БНБ - при установяване на системни нарушения КЗП ще трябва в срок да изпрати уведомление до БНБ с искане за деригстрация на системния нарушител. БНБ ще трябва също да отговори в срок за предприетите действия“, коментира Проданов.
Друга промяна предвижда допълнителни гаранции за потребителите срещу изпадането в дългова спирала. За целта ще бъде въведена изрична дефиниция на предсрочната изискуемост на кредита.
"Въвеждаме изрична дефиниция на това какво е предсрочна изискуемост, когато един кредит от просрочен става предсрочно изискуем. Тук ще въведем два критерия - да има поне две забавени месечни вноски и 30 дена предизвестие", каза депутатът.
Предвижда се да бъде възстановен изричният текст, според който лихвата при забава по просрочени кредити не може да надхвърля законната лихва. По данни от представеното обяснение тя в момента е малко над 10%.
Предложенията предвиждат и ограничаване на допълнителните разходи за потребителите, като се изключва възможността кредиторите да изискват или получават такси и възнаграждения за дейности, които са част от обичайния процес по обработка на кредита.