Астрономи регистрираха рекордно късни изригвания след гама-лъчев взрив, които поставят нови въпроси за смъртта на масивните звезди
Астрономи установиха необичайна активност след мощен гама-лъчев взрив, обозначен като GRB 220706A. Източникът на енергия зад експлозията е продължил да произвежда рентгенови изригвания около 27 дни след първоначалния взрив - приблизително 20 дни след предишния рекорд.
Откритието е представено от международен екип учени с участието на изследователи от Университета в Бирмингам, съобщава Space.com.
Гама-лъчевите взривове са сред най-мощните явления във Вселената. Обикновено продължават от части от секундата до няколко минути и могат да възникнат при колапса на масивни звезди или при сливането на неутронни звезди.
GRB 220706A е регистриран за първи път на 6 юли 2022 г. Първоначалният гама-лъчев импулс е продължил около минута и половина, но последвалите наблюдения са разкрили необичайно късни рентгенови изригвания.
Учените са ги проследили до около 51 дни след взрива, наблюдавани от Земята. Заради разширяването на Вселената това съответства на приблизително 27 дни в отправната система на самия източник.
"Не знаем какъв е централният двигател, който захранва това изригване, и точно това го прави толкова завладяващо събитие", коментира астрофизикът Бенджамин Гомперц от Университета в Бирмингам.
Една от разглежданите хипотези е, че взривът е свързан с колапса на необичайно голяма звезда. Изследователите откриват и признаци за изключително ярка свръхнова, която може да е съпътствала събитието.
Засега обаче нито един от предложените модели не обяснява напълно продължителната активност на източника.
Учените се надяват бъдещите наблюдения, включително с рентгеновия космически телескоп Einstein Probe, да помогнат за разкриването на механизмите зад подобни редки космически явления.
