Програмата включва 32 събития
Китайската индустрия за хуманоидни роботи навлиза в нов етап, в който впечатляващите демонстрации вече не са достатъчни. Все по-голямо значение за инвеститорите и потенциалните клиенти имат надеждността, практическата приложимост и способността на машините да носят икономическа полза.
От 22 до 26 август 2026 г. Пекин е домакин на вторите Световни игри на хуманоидните роботи. Състезанието се провежда в Националната зала за бързо пързаляне с кънки, известна като „Ледената лента“. Организаторите са създали и специална „Къща на роботите“, където машините могат да бъдат зареждани, обслужвани и подготвяни за участие.
В тазгодишното издание участват 666 отбора и 2056 робота от 16 държави и региона на шест континента, сочат данни, цитирани от китайски представители на индустрията.
Програмата включва 32 събития. Девет от дисциплините са спортни – лека атлетика, футбол, гимнастика, вдигане на тежести, бойни изкуства, улични и спортни танци, дърпане на въже и хвърляне на въже. Бягането на 100 метра вече се провежда напълно автономно, а сред новите дисциплини са скокът на дължина, тенисът на маса и вдигането на тежести.
Отделно са включени шест практически категории – дом, хотел, индустрия, спешна помощ, болница и търговски обекти. Роботите трябва да изпълняват задачи като домакинска работа, сгъване на дрехи, пожарогасене и подпомагане на дейности в магазини.
Така организаторите се опитват да изместят фокуса от чисто зрелищните демонстрации към реалните възможности на хуманоидните машини. „Къщата на роботите“ също е част от тази промяна. Съоръжението може да обслужва над 1500 робота и да зарежда най-малко 1200 батерии. Според CCTV Finance регистрацията и локализирането на конкретен робот може да бъдат извършени за около 30 секунди.
Първото издание на игрите се проведе през август 2025 г. и събра 280 отбора от 16 държави. Тогава програмата включваше състезания по бокс, футбол, почистване и сортиране на лекарства.
Развитието на сектора обаче поставя все по-сериозния въпрос дали хуманоидните роботи могат да намерят устойчиво приложение извън демонстрационните събития. Китайските компании вече показват машини, способни да изпълняват различни задачи в хотели и производствени предприятия, но масовото им внедряване все още е ограничено.
Lumos Robotics например разработва своя MOS робот основно за индустриални дейности като инспекция на оборудване и обработка на материали. Главният изпълнителен директор Ю Чао заяви пред Ройтерс, че компаниите, които създават роботи, модели и данни, без да доказват практическата им стойност, са изложени на най-голям риск. По думите му ключовият въпрос е дали машината може да създава реална стойност за клиента.
Според роботика Георг Щилер между 50% и 70% от произведените през тази година хуманоидни роботи може да бъдат използвани във фабрики за данни за събиране на информация.
Икономическата страна също остава сериозно препятствие. Анализатори от китайската Guotai Securities изчисляват, че индустриален хуманоиден робот трябва да струва около 20 500 евро, включително разходите за поддръжка, за да се изплати за две години при сравнение с работник с годишна заплата от около 10 250 евро.
Реалните цени обаче са значително по-високи. Според базирания в Берлин институт MERICS те варират приблизително между 39 000 и 65 000 евро. Това поставя индустрията пред ключов въпрос: могат ли хуманоидните роботи да преминат от впечатляващи демонстрации към надеждни и икономически оправдани решения за бизнеса?
