Цончо Ганев: Ще сезираме прокуратурата за фалшифицирани данни при влизането в еврозоната, ще настояваме за анулиране на членството
Заместник-председателят на „Възраждане“ разкритикува бюджета за 2027 г. заради предвиденото ново задлъжняване, данъчните увеличения и недостатъчния ръст на доходите
Заместник-председателят на „Възраждане“ Цончо Ганев заяви в ефира на БТВ, че партията ще сезира прокуратурата за предполагаемо манипулиране на икономическите данни, въз основа на които България е получила одобрение за присъединяване към еврозоната.
Според него, ако бъде установено, че информацията е била фалшифицирана, трябва да се потърси отговорност от длъжностните лица, участвали в подаването ѝ към европейските институции, както и да се поиска анулиране на присъединяването на страната към валутния съюз.
Ганев отправи и остри критики към проекта на държавния бюджет за 2027 г., като посочи три основни проблема – недостатъчното увеличение на доходите на най-бедните българи, повишаването на данъчната и осигурителната тежест и продължаващото натрупване на държавен дълг.
„Очакваме прокуратурата да започне разследване“
По думите на Ганев партията разполага с основания да постави под съмнение достоверността на данните, използвани при оценката на готовността на България за членство в еврозоната.
„Какви повече доказателства трябва да имаме, когато Сметната палата в черно на бяло в документ констатира, че има нереалистично представени данни, на базата на които сме влезли в еврозоната? Когато Фискалният съвет, който е конституиран към парламента орган и се занимава с анализиране на икономическите и финансовите показатели, в лицето на неговия председател Симеон Дянков изрично посочи, че данните, на базата на които се влиза в еврозоната, са нереалистични, а може би дори фалшифицирани“, заяви Ганев.
Три основни проблема в бюджета за 2027 г.
Цончо Ганев определи проекта на държавния бюджет за следващата година като продължение на политики, които според него водят до обедняване на населението и увеличаване на задлъжнялостта.
„Този бюджет има три основни групи проблеми. Първо, основно се занимава с доходите на най-бедните. Под най-бедните разбираме между 35 и 40% от българите. Вторият основен проблем е поголовното вдигане на данъци, данъчни ставки или данъчна основа. И третият голям проблем е новият дълг от 18 милиарда, с което в края на следващата година България ще е задлъжняла с приблизително 88 милиарда лева“, заяви той.
Ганев уточни, че посочените от него суми са в левова равностойност.
„Минималната работна заплата се увеличава номинално, но хората са ощетени“
Според заместник-председателя на „Възраждане“ промяната в начина на определяне на минималната работна заплата води до по-ниско увеличение на доходите, отколкото би било постигнато при предишната методика.
„Основното в този бюджет е, че се преизчислява базата, на която се определя минималната работна заплата. Обяснява се, че тя се вдига. Чисто номинално тя се вдига, но старата методология предполагаше по-висока минимална работна заплата. По този начин 35% от българите, които според справка на МВФ са на минимална работна заплата, са ощетени“, заяви Ганев.
Той разкритикува и предвиденото увеличение на пенсиите, въпреки че приветства запазването на швейцарското правило за тяхното осъвременяване.
Критики за увеличаването на данъците и осигуровките
Ганев определи повишаването на данъчната и осигурителната тежест като втория основен проблем в бюджета.
„Когато вдигаш данъците на самоосигуряващите се, когато вдигаш данъците на тези, които имат максимален осигурителен доход, когато вдигаш данъците, свързани с абсолютно всички семейства, които имат недвижимо имущество в страната, това автоматично влияе върху доходите на абсолютно всички семейства“, заяви той.
Според него увеличаването на местните данъци засяга особено голяма част от населението заради високия дял на българските домакинства, които притежават собствени жилища.
„Продължава политиката на задлъжняване на Борисов, Пеевски и Желязков“
Третият основен проблем според Ганев е предвиденото ново държавно задлъжняване.
„Третият основен проблем на този бюджет е тоталното продължаване на политиките на правителството на Желязков, Борисов и Пеевски, които започнаха тази поголовна сеч по отношение на задлъжнялостта. 18 милиарда ще изтегли това правителство, толкова е заложило до края на 2027 година“, заяви той.
Въпреки критиките Ганев уточни, че „Възраждане“ няма да отхвърля автоматично всички предложения, заложени в бюджета.
По отношение на предстоящия избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота Ганев заяви, че партията все още не е взела окончателно решение кои кандидати ще подкрепи.
Той обясни, че парламентарната група ще обсъди кандидатурите въз основа на проведените изслушвания и представените оценки.
„Изслушванията минаха в парламента, изслушванията в комисия също минаха. Ние имаме един представител там. Честно казано, четири дни по осем часа на ден заседаваше комисията, защото това беше изключително тежък процес на изслушване“, коментира Ганев.
По думите му част от кандидатите притежават необходимите качества за участие във Висшия съдебен съвет.
„Към днешна дата мога да кажа, че една част от кандидатите ще бъдат достойни представители във Висшия съдебен съвет. Как ще гласуваме, предстои да реши парламентарната група“, заяви той.
На въпрос кога ще бъде взето решението, при положение че изборът предстои още на следващия ден, Ганев отговори:
„Няма никакъв проблем сутринта ние да решим и спрямо това, което вземе парламентарната група като решение, да определим кого да подкрепим. В крайна сметка ние, по решение на българския народ, сме най-малката парламентарна група. С нашите депутати няма да се определи мнозинство от минимум 160 души, които трябва да изберат кандидатите.“
Той не изключи възможността „Възраждане“ да подкрепи повече от една кандидатура.
„Склонни сме да оценим по достойнство всеки един от кандидатите спрямо качествата, които би демонстрирал, заемайки тази длъжност във Висшия съдебен съвет“, посочи Ганев.
Законопроектът за българския език: „Подложен е на изключително тежък натиск“
„Живеем във времена, в които езикът е подложен на изключително тежък натиск от всякакви чуждици, било то източни, западни, каквото се сетите. Навлизат всякакви чуждици, сленг и каквито се сетите други наречия. Има нужда поне в държавните институции, поне на публичните места, българският език да е официален и да се спазва книжовният език, а не интерпретации на така наречената широка реч“, коментира той.
В края на разговора Ганев оспори твърдения, свързани със съдържанието на законопроекта, като настоя, че част от публичните интерпретации не отговарят на действителните му разпоредби.