Отговорът, който си дадохме през последните двадесет-двадесет и пет години като консенсус, е, че този модел е добър, хората вярват в него и видяхте реакцията на гражданите при опита той да бъде преразгледан или по някакъв начин подложен на съмнение, коментира бившият финансов министър
Ако се обмисля такава идея, тя по принцип е легитимна. Това заяви в ефира на бТВ бившият финансов министър Владислав Горанов, имайки предвид изтеклата идея на правителството за частична национализация на втория пенсионен стълб. Въпреки това той бе видимо скептичен към подобен ход, което стана ясно в рамките на разговора.
„Ако това, което се коментира, е вярно – че имаме подобна идея – тя е легитимна за обмисляне. Последиците от нея обаче със сигурност ще бъдат прекрояване на пенсионния модел с всичките му плюсове и минуси. И мога да говоря дълго за минусите, защото аз съм изучавал и дори съм участвал в писането на този модел преди повече от двадесет години, когато от Кодекс за задължително обществено осигуряване написахме Кодекса за социално осигуряване“, заяви Горанов.
Според него в случая е важното това, че „властта сякаш излъга няколко пъти“. Той уточни, че не е виждал комуникацията между правителството и Европейската комисия, така както и не знае дали показаните от „Демократична България“ документи са автентични. Горанов отрече и да е архитект на целия казус, за което бе обвинен преди дни от вицепремиера Атанас Пеканов.
„Лошото е да се лъже от страна на изпълнителната власт. За мен тук е скандалът, защото аз също съм предлагал промени в пенсионния модел преди години и някои от тях се приеха. Но грешката в комуникацията, която се допусна – ако е вярно това, което се твърди от Демократична България, тъй като аз не мога нито да го потвърдя, нито да го отрека – е, че подобни мерки се обсъждат натъмно“, обясни бившият финансов министър.
Той посочи какви са плюсовете и минусите на подобна идея.
„Плюсовете, ако има някакви, са евтини фискални решения. Чрез тях едни вноски, които по същество са частни, служат за натрупване, изграждат финансовата инфраструктура на втория стълб, собственост са на хората, унаследяват се и носят доходност, се прибират и се преместват в Държавното обществено осигуряване (ДОО). ДОО обаче е един общ кюп, който работи на разходопокривен принцип. Това премахва огромна част от предимствата, заради които изобщо беше създаден вторият стълб, при положение че хората приемат тези средства като свои и те дори могат да бъдат унаследявани. Това засяга интересите на милиони граждани“, обясни експертът.
Според него в момента честният разговор трябва да касае дали запазваме сегашния модел. „Отговорът, който си дадохме през последните двадесет-двадесет и пет години като консенсус, е, че този модел е добър, хората вярват в него и видяхте реакцията на гражданите при опита той да бъде преразгледан или по някакъв начин подложен на съмнение“.
По отношение на минусите на обсъжданата идея Горанов посочи, че са налице поне две макроикономически щети.
„Едната е това, че се прехвърлят права към ДОО, които не могат да бъдат оценени – т.е. дали тези ангажименти, които Държавното обществено осигуряване поема, са адекватно оценени спрямо съответните приходи в годините, или системата ще бъде натоварена допълнително. И обратното – имаме спестявания на хората. От една страна, правителството работи с пенсионните фондове по идеята тези пари да се използват за инвестиции в публична инфраструктура чрез различни форми на публично-частно партньорство. Най-вероятно най-подходяща за това е концесията. И в същото време зад гърба на фондовете – ако е вярно, защото продължавам да повтарям, че не съм видял оригиналната кореспонденция между Министерството на финансите и Европейската комисия – се обмисля друго“.
Според бившия министър на финансите ако този ресурс се премести към Държавното обществено осигуряване, инвестиционният потенциал на фондовете ще спадне“.
