След 2014-та година, при назряваща ескалация в региона, беше загубено твърде много време за изграждане на необходимите способности за действие в Черно море, коментира експертът
Освен липсата на реакция и влизането в обяснителен режим относно обмена на информация с Украйна, България като че ли сама се опитва да намали значението на атаките. В официалното говорене те най-често се наричат „инцидент“, а става въпрос за целенасочено умишлено действие.
Това заяви пред Таралеж доц. д-р Георги Цветков, експерт по национална сигурност, във връзка с атакуваните два кораба в изключителната икономическа зона на България по-рано тази седмица. Става дума за ALFA WATAN (под флага на Того) и ABLE (под флага на Палау), които са извършвали интензивни курсове съответно в Източното Средиземноморие и Черно море.
„В случая основния аргумент за руската отговорност, която последователно се отбягва от София, е именно фактът, че не става въпрос за инциденти, а за последователна руска политика за ликвидиране на украинския черноморски трафик и по-специално – износът на украински зърнени храни от украинските и румънски пристанища“, заяви експертът.
Според него се наблюдава разширяване на териториалния обхват на ударите, предвид това, че досега тези атаки са били насочвани в северозападната част на Черно море.
„Това географско разширение може да означава и по-широки политически цели, свързани с проверка на реакцията на черноморските държави и НАТО като цяло. За разлика от Балтийско море, където също има провокации, в Черно море, при условията на активни военни действия, много по-лесно може да се достигне до ескалация, ако Русия не промени политиката си за блокиране на морския трафик от Украйна“, обяснява доц. Цветков.
Той уточнява също, че изключителната икономическа зона, за разлика от териториалното море, не е част от българската суверенна територия. „Тази зона се отнася предимно до правата за експлоатация на ресурси, включително проучвания и добив на петрол и природен газ“.
По думите на доц. Цветков основният въпрос, който стои пред България, Румъния и Турция, е дали те са в състояние да гарантират сигурността на корабоплаването в западната част на Черно море, включително чрез обезпечаване на сигурен морски път през териториалните им води.
„Собственият капацитет на България и Румъния, както за наблюдение, така и за директно въздействие, е ограничен и не може да бъде сериозно увеличен в краткосрочен план. След 2014-та година, при назряваща ескалация в региона, беше загубено твърде много време за изграждане на необходимите способности за действие в Черно море“, коментира експертът.
По думите му оттук са необходими както първоначални консултации между трите черноморски държави от НАТО, така и след това иницииране на консултации по чл.4 от Вашингтонския договор. „Такива консултации могат до доведат до разполагането на допълнителни съюзни сили и средства (предимно на сушата и във въздуха), които да подпомогнат контрола върху морските пространства и сигурността на корабоплаването“.
Според доц. Цветков също така е от значение - на двустранна и многостранна основа - да бъдат сондирани всички възможности за придобиване на технологии за използване и противодействие на морски дронове (безекипажни катери), където страната ни очевидно изостава.
„Консултациите в рамките на НАТО не са прелюдия към активиране на колективната отбрана. Напротив, те са начин за търсене на съюзна помощ в условия, в които са налице предумишлени атаки срещу търговски съдове в близост до нашите брегове и липсата на достатъчен собствен капацитет“, обясни експертът.
По думите на доц. Цветков липсата на реакция към момента няма да доведе до деескалация, а по-скоро ще демонстрира, че подобни атаки в бъдеще също ще останат безнаказани.
